Забрави ли удобно светът за протестите в Иран?
Мълчанието днес е по-силно от лозунгите вчера. Протестите в Иран не приключиха с победа, нито с ясно поражение.
Те бяха изтласкани от вниманието. Светът ги остави да избледнеят, без финал и без отчет.
В началото реакциите бяха бурни. Политици говореха за права, медии излъчваха кадри, социалните мрежи кипяха. После дойде умората.
Новините се пренаредиха, приоритетите се смениха, а Иран остана сам с репресивния си апарат.
Това не е забрава по невнимание. Това е удобна амнезия
Протестите поставяха неудобни въпроси за двойния стандарт, за енергийни интереси, за геополитически сметки. Те изискваха последователност. Такава не последва.
Режимът оцеля, защото времето работи за властта. Арестите не изчезнаха, съдебният натиск не спря, страхът не се разсея. Напротив…те нарастват с пълна сила.
Единственото, което намаля, беше външният натиск. Без камери репресията става по-тиха и по-ефективна.
Международната общност избра прагматизма
Санкции се преформулират, преговори се подновяват, моралът се отлага. Човешките права се превръщат в реторика, приложима само когато не пречи на по-голяма сделка.
Медиите също носят отговорност. Историите без бърз развой губят рейтинг. Личните съдби не се вписват в цикъла на новините.
Така реалните хора се превръщат в статистика, а после в тишина. Най-тревожното е посланието. Когато светът се уморява бързо, репресивните режими го знаят.
Защо изоставихме Иран?
Те разчитат на това. Изчакват. Натискът отслабва, вниманието се мести, цената пада. Въпросът не е дали протестите са били напразни.
Въпросът е дали забравата им не ги прави по-удобни за всички останали. Срам!
За онези, които говорят за ценности, но действат по интерес. За онези, които споделяха кадри, но не понесоха последствия. Срам!
Иран не изчезна от реалността. Изчезна от екрана. Това е разликата, която определя съдбата на протестите в съвременния свят. Срам за целия олимпийски свят!
ranИстинският тест за морал не е в първите реакции, а в паметта. И очевидно светът днес не издържа изпита…