Иран се намира в момент, който историята ще отбележи ясно и без сантимент.
По улиците на Техеран, Машхад, Исфахан и десетки по-малки градове излизат хора, които отказват да живеят в страх и бедност.
Това е наложено от религиозно-политически елит, затворил държавата в собствената си догма.
Данните, които достигат до международните правозащитни организации, очертават картина на системно насилие.
Убийства и насилие
Само за последните седмици са регистрирани над 500 убити протестиращи и хиляди арестувани, включително непълнолетни.
Тези числа подлежат на проверка, защото режимът ограничава достъпа до информация, спира интернет и преследва журналисти.
Но дори минималните потвърдени факти говорят за репресия, а не за поддържане на ред. И внимание: Протестиращите не излизат за абстрактни лозунги.
Стандарт на живот
Те излизат заради сринат стандарт на живот, сринат национален валутен курс и усещане за пълна липса на перспектива.
Иранският риал достига нови исторически дъна, инфлацията изяжда доходите, а младите хора виждат бъдещето си извън страната или изобщо не го виждат .
Реакцията на властта разкрива същността на системата. Вместо диалог тя избира куршуми, масови арести и обвинения за външна намеса.
Всеки протест се представя като заговор, всяко искане за свобода като заплаха за националната сигурност.
Това поведение не е защита на държавата, а защита на властта на малцина.
Подкрепата за протестиращите е въпрос на принцип
Когато граждани плащат с живота си за правото да говорят, мълчанието на света се превръща в съучастие.
Международната общност разполага с инструменти, от дипломатически натиск до целенасочени санкции срещу отговорните структури, и носи отговорност да ги приложи последователно .
Това, което се случва днес в Иран, не е локален бунт. Това е сблъсък между общество, което иска нормален живот, и режим, който оцелява чрез страх.
Историята показва, че подобни сблъсъци имат изход само в една посока. Въпросът е колко човешки животи ще струва пътят дотам.