Вълната от безредици във Франция и Италия разкрива тъжната истина за съвременния радикален популизъм.
Под лозунгите за социална справедливост се крие чист вандализъм, който руши самите държави, чиито граждани уж претендират да защитават.
Когато недоволството премине границата на диалога и се изроди в палежи, мародерство и атаки срещу полицията, това вече не е гражданско общество.
Това е обикновена анархия, която заслужава единствено категорично осъждане и безкомпромисна държавна реакция.
Френският синдром
Вечната агония на разрушението. Франция отдавна се е превърнала в заложник на една опасна национална карикатура.
При най-малкото икономическо затруднение улиците да бъдат залети от агресия, сякаш чупенето на държавата може да я направи по-богата.
Посегателство върху историята
Тълпите не се спират дори пред националните символи. Паметници като Monument à la République в Париж и исторически обекти като кметството в Лимож бяха вандализирани и опожарени.
Мародерство под прикритие
Под предтекст за „високи цени на живота“ и инфлация, стотици магазини бяха изпочупени и обкрадени. Каква връзка има кражбата на скъпи дрехи и маратонки с бедността? Никаква. Това е чисто криминално поведение.
Икономическо самоубийство
Всеки изгорен автомобил, всеки счупен магазин и всяка парализирана услуга се плащат от същите тези данъкоплатци, които после реват срещу инфлацията.
Италианското ехо. Заразата на беззаконието
Италия бързо се превърна в копие на този европейски театър на абсурда. В градове като Милано, Рим и Торино младежки и радикални групировки използваха темите за издръжката на живот, за да предизвикат масови сблъсъци.
Запалените пред катедралите огньове и хвърлените камъни срещу полицията не решават нито един социален проблем.
Тези прояви демонстрират дълбоко неуважение към труда на милиони честни граждани и към институциите, които поддържат обществения ред.
Лицемерието на бунта без кауза
Най-трагичното в цялата тази картинка е парадоксалното лицемерие на протестиращите. Те претендират, че се борят за по-добър живот, но с действията си парализират икономиката, създават милионни щети и прогонват инвеститорите.
Те блокират пътища и спират транспорта, пречейки на обикновените работници да изкарат прехраната си.
Какво да очакваме?
Демокрацията дава свещено право на мнение, на стачка и на избор. Тя обаче никога не е давала право на терор над собствените съграждани и на унищожение на обществото.
Ако държавните институции във Франция, Италия и останалата част на Европа продължат да отстъпват пред рекета на улицата, пътят към разпада на обществения ред е гарантиран.
Законите не се пишат с павета и коктейли „Молотов“. Време е за нулева толерантност към вандалите. Защото истинската свобода умира там, където започва диктатът на тълпата.