Утре ще срещнете човек, ще получите новина или ще вземете решение, което днес още обмисляте. Съществува ли вече този момент, преди да го преживеете?
Въпросът засяга самата природа на реалността. Ако бъдещето съществува, какво избираме, когато правим избор?
В ежедневието приемаме ясна последователност: миналото е приключило, настоящето се случва, бъдещето предстои. Физиката поставя под съмнение една от основите на тази представа: общото „сега“ за цялата Вселена.
Теорията
Според специалната теория на относителността двама наблюдатели, които се движат един спрямо друг, могат да определят различно кои отдалечени събития настъпват едновременно.
Това различие произтича от устройството на пространството и времето, а не от повредени часовници или забавено възприятие.
Оттук възниква идеята за „блоковата Вселена“. В тази интерпретация миналото, настоящето и бъдещето принадлежат към една четириизмерна реалност, като нито един момент няма изключителното право да бъде наречен съществуващ.
Говорят учените
Физикът Шон Карол защитава подобно разбиране за времето. Според него бъдещите събития са също толкова реални, колкото миналите, макар да заемат различни положения във времето.
Приемете тази идея за миг. Вашето детство и разговорът, който ще проведете след десет години, принадлежат към една и съща реалност, въпреки огромната разлика между спомена и очакването.
Това е философска интерпретация на физическото описание, а не експериментално доказателство за предварително установена лична съдба. Самата относителност не ни предоставя достъп до утрешните събития.
И идва квантовата физика
Квантовата физика внася още един въпрос. За определени измервания теорията предсказва вероятности за различни резултати, вместо един сигурен изход, дори когато познаваме състоянието на системата.
Дали тази неопределеност означава действително отворено бъдеще? Самите вероятности не решават спора за съществуването му, нито доказват свободната воля: случайният резултат и съзнателният избор са различни понятия.
Тук трябва да разграничим два въпроса
Дали бъдещето съществува и дали можем да го предвидим не означават едно и също?
Дори да приемем една реалност, която включва всички моменти, от това не следва безсмислие на човешките действия. Решението ви да се обадите, да учите или да прекратите вреден навик остава част от причините за онова, което следва.
Представете си отлаган разговор, способен да промени отношенията ви. Във всяко описание на времето има значение дали ще го проведете и какво ще кажете.
Изводите…
Затова най-същественият въпрос за човека остава личен. Как живеете, докато очаквате да разберете какво предстои?
Нямаме общоприет научен отговор дали бъдещето съществува независимо от настоящето. Имаме основания да поставяме под въпрос интуицията си за времето и да разглеждаме сериозно повече от едно обяснение.
Докато търсим отговора, всяко решение изисква участие. Какъвто и да е статутът на бъдещето във Вселената, никой не поема вместо вас отговорността за днешния избор.