Представете си една сутрин в Ню Йорк, в която никой от хората, с които разговаряте, не знае нищо за Вас. Името Ви не предизвиква реакция, професията Ви не определя разговора, а миналото Ви остава само Ваше.
Поръчвате кафе, питате за посока, изчаквате зеления светофар. За непознатите съществувате чрез гласа, жестовете и отношението си в този момент.
Това е особен опит за човек, свикнал околните да го разпознават. Усещате ли облекчение, или желание веднага да обясните кой стои пред тях?
У дома
У дома другите имат спомени за Вас и очаквания към Вас. Познават успехите Ви, припомнят грешките Ви, понякога продължават да Ви описват с думи, които вече не Ви подхождат.
В такъв разговор лесно се появява изречението „Аз винаги съм бил такъв“. Струва си да го проверите: описвате собствен избор или повтаряте определение, с което отдавна сте свикнали?
В непознатия град имате повод да потърсите отговор
Човекът на съседната маса няма причина да потвърждава представата Ви за собствена значимост, нито да оспорва правото Ви да се промените.
Тъкмо тук се появява свободата да опитате различно поведение. Да признаете незнание, да зададете въпрос, да смените мнение, без да защитавате всяка предишна версия на себе си.
Свободата има и неудобна страна: липсва познатото одобрение. Ако никой не научи за днешния Ви успех, ще го сметнете ли за също толкова ценен?
Телефонът прави този опит кратък, ако посегнете веднага към него. Една снимка, няколко думи и отново каните познатата публика да участва в деня Ви.
Самото споделяне не обезценява преживяното
Въпросът е какво Ви подтиква да публикувате: желанието да разкажете или нуждата някой да потвърди значимостта Ви?
Сред непознати възниква и друг изпит: как се отнасяте към човек, от когото не очаквате нищо? Благодарността, търпението и отказът да унизите някого имат значение и когато не Ви носят признание.
Пристигате в чуждия град с цялата си биография
Носите със себе си привързаностите, отговорностите и навиците си, независимо колко далеч сте от дома. Ролите на родител, приятел и професионалист също изразяват личността Ви.
Във всяка от тях заслужавате правото да променяте убежденията си и да признавате собствените си потребности. Загадката остава в онези решения, за които никой няма да Ви потърси сметка.
Какво бихте прочели, кого бихте изслушали, от какво бихте се отказали, ако не трябваше да обяснявате избора си? За този опит стига един следобед без публика.
Изберете нещо, което има смисъл за Вас, и му отделете време, преди да решите дали заслужава снимка. Ако утре никой не знае кой сте, какво бихте променили още днес?