На 5 август 2026 година около 09:35 часа
българско време изоставена горна степен на ракета Falcon 9 трябва да се сблъска с Луната. Ударът не е част от научна мисия. Не е планирано кацане.
Не е и опит за унищожаване на небесно тяло. Това е последната спирка на близо четири тона космически отпадък. Ракетната степен е изведена в Космоса на 15 януари 2025 година.
Тя изпраща към Луната апаратите Blue Ghost 1 на Firefly Aerospace и Hakuto-R Resilience на японската компания ispace.
След изпълнението на задачата си степента остава в нестабилна орбита, пресичаща пътя на Луната. Небесната механика постепенно довежда машината до неизбежния финал.
По изчисленията ударът ще стане
близо до кратера Айнщайн, в осветена област до видимия ръб на Луната. Ракетната конструкция ще се движи със скорост 2,43 километра в секунда. Очакваната енергия на сблъсъка е около 11,8 милиарда джаула, сравнима с взривяването на близо три тона тротил.
Проблясъкът ще продължи по-малко от секунда и едва ли ще се вижда с невъоръжено око. По-интересен за учените ще бъде облакът от лунен прах и отломки.
Компютърни модели сочат, че основната завеса от изхвърлен материал ще достигне височина между 15 и 20 километра. Тесен централен стълб от частици би могъл да се издигне на 75 до 100 километра над повърхността.
Ударът трябва да остави кратер
с диаметър между 20 и 30 метра. Ако корпусът се разпадне непосредствено преди сблъсъка, на повърхността биха останали два отделни кратера.
Лунният разузнавателен орбитален апарат на НАСА и южнокорейският апарат Danuri ще сравнят района преди и след събитието.
За науката това е рядка лаборатория. При естествените метеоритни удари изследователите не знаят предварително точната маса, конструкция, скорост и момент на сблъсъка.
Тук основните параметри са известни. Наблюденията ще помогнат за изучаването на лунната почва, движението на праха и опасностите за бъдещи бази.
Но зад научния интерес стои неудобен въпрос
Кой носи отговорност, когато космически отпадък удари друг небесен свят? Договорът за Космоса от 1967 година определя Луната като пространство, което не подлежи на национално присвояване.
Държавите носят отговорност и за дейността на частните си компании, а изследването на небесните тела трябва да избягва вредното замърсяване. Тези принципи звучат ясно на хартия.
Реалността в орбита вече ги изпреварва
Ракети, сателити и отломки се натрупват около Земята. С разширяването на мисиите към Луната този проблем ще последва човека и там.
Днешният удар няма да застраши население или действаща лунна база. Той ще остави малка следа върху повърхност, покрита с милиарди кратери. Значението му се намира другаде. Човечеството навлиза в епоха, в която неговият боклук достига други светове.
Утре една ракета ще удари Луната
След време подобен удар би могъл да засегне научна станция, комуникационна система или човешко убежище. Тогава въпросът няма да бъде какво сме научили от експлозията.
Ще питаме защо не сме въвели ред, когато все още сме имали време?