Зад музея „Метрополитън“ в Сентрал парк стърчи гранитен стълб, висок около 21 метра и тежък почти 200 тона. Покрит е с хиероглифи и е по-стар от Ню Йорк с хилядолетия. Това е египетски обелиск, издигнат преди около 3500 години.
Слънчев лъч от камък
Около 1450 г. пр. Хр. фараонът Тутмос III поръчва паметника за Храма на Слънцето в Хелиополис, един от най-важните религиозни центрове на Древен Египет.
Обелисците символизират застинал слънчев лъч. По-късно Рамзес II и Сети II добавят свои надписи, така че камъкът носи следите на няколко царувания.
Защо „на Клеопатра“?
Името подвежда. Клеопатра живее близо 1400 години след Тутмос III. През 12 г. пр. Хр. римляните пренасят обелиска в Александрия и го поставят пред храм, започнат в чест на Юлий Цезар.
Градът е свързан с царицата и името се залепва към камъка. Близнакът му днес стои в Лондон, на брега на Темза.
Подарък за Америка
През 1869 г., след откриването на Суецкия канал, Западът е очарован от Египет. Хедивът Исмаил паша подарява обелиска на САЩ, за да спечели международна подкрепа.
Транспортът е финансиран от железопътния магнат Уилям Вандербилт, а изпълнението е поето от лейтенант-командир Хенри Гориндж от американския флот.
Той преустройва пароход така, че в носа му да се отвори отвор, през който стълбът е вкаран хоризонтално в трюма. През лятото на 1880 г. корабът пристига в Ню Йорк.
Оставал най-трудният етап. От пристанището до парка обелискът се придвижва седмици наред върху греди и стоманени ролки, с лебедки, пред тълпи зяпачи.
22 януари 1881 година
На тази дата гигантът е изправен на хълм в парка. В основите му са заровени символични предмети. Така Манхатън получава най-стария паметник на открито в града.
Врагът е климатът
Пустинята е щадяща среда за камък, Ню Йорк е точно обратното. Дъжд, сняг, замръзване, размразяване и кисели дъждове разяждат повърхността.
Често се казва, че за около век тук обелискът е пострадал повече, отколкото за хилядолетията в Египет. Най-засегнати са страните, обърнати към вятъра и влагата.
Паметникът е бил многократно консервиран, а грижата за него е част от работата на Сентрал парк Консървънси. Днес той стои сред вековни дървета, а минувачите по пътя към кафенето често дори не вдигат поглед към 3500 години история.