Хирошима и Нагасаки гробище за цивилни. Другото лице на Америка

В 08:15 часа сутринта на 6 август 1945 г.,

американски самолет пусна атомна бомба в центъра на японския град Хирошима. Това е оживен жилищен и бизнес район, пълен с хора, тръгнали за работа.

В епицентъра на експлозията температура стига няколко милиона градуса по Целзий. Хората буквално са се изпарили.

Всичко, което е останало от тях

се сенките им върху обгорените каменни стени. Извън центъра на взрива, хората са били убити от доменните вълни, или от срутените и обхванати в пламъци сгради.

В този район смъртността достига над 90%. Огнената стихия се разпространява от вятър с ураганна сила.

Почти 63 % от сградите на Хирошима са напълно унищожени, останалите са разрушени или повредени от взрива.

Трудно е да се установи броя на убитите,

но най-малко 75 000 са загинали в първите часове след бомбата. До месец декември цифрата достига около 140 000 души.

Броят на загиналите вследствие на уврежданията от ядрения достигна 200 000 до края на 1950 г.

Правителството на САЩ оправдава бомбардировките

над Хирошима и Нагасаки с необходимост за по-бързо приключване на войната и спасяването на човешки животи.

Дори днес много хора наистина вярват, че бомбата е била необходима за японската капитулация. И за да се избегне необходимостта САЩ да нахлуе в Япония, което би довело до стотици хиляди жертви и високи  разходи.

Но това просто не е вярно

По времето, когато бомбата е приготвена за употреба, Япония е готова да се предаде.

Както казва генерал Дуайт Айзенхауер: „Япония в този момент търси някакъв начин да се предаде с минимална загуба за страната. Не беше необходимо да ги ударим с това ужасено нещо.“

Само 10 000 от общо 200 000 загинали в Хирошима са военнослужещи. В Нагасаки  загиналите военни са 150.

Другата причина за използване на атомните бомби

е възможността за тестване на ядрените бомби върху човешки същества, установяване на въздействието им върху сгради и други твърди материали.

С тях САЩ си осигури възможност да наблюдава последиците от радиацията върху хората, което не би било невъзможно по друг начин.

При хвърлянето на двете бомби – едната от уран, а другата от плутоний, са тествани различните физически измерения на пораженията.

НП/Д-р К. Хъдсън, Лондон