Ако ви попитат какво сте правили в определен ден преди десет години, вероятно ще кажете, че паметта ви е избледняла. Но ако си спомняте ясно събитие, което никога не се е случвало?
Тогава въпросът става далеч по-неудобен
Човешката памет не работи като архив, в който мозъкът съхранява точни записи от миналото. Тя реконструира. Всеки път, когато си спомняме дадено събитие, мозъкът сглобява отново неговата картина.
В този процес нова информация, чужди разкази и внушения могат да променят първоначалния спомен. Психологът Елизабет Лофтъс изследва този феномен в продължение на десетилетия.
Нейните експерименти показват, че информация, получена след дадено събитие, може да промени начина, по който човек по-късно го помни. Психологията нарича това „ефект на дезинформацията“.
В някои експерименти изследователите успяват да създадат у участници спомени за събития, които никога не са преживявали. Човекът не лъже. Той искрено вярва, че си спомня.
Това е съществената разлика
Лъжата знае истината. Фалшивият спомен я заменя. Още по-странен е феноменът, известен като ефект на Мандела. Големи групи хора помнят една и съща подробност неправилно.
Учени от Университета в Чикаго изследват този феномен и установяват, че при определени популярни изображения хората систематично създават едни и същи неверни спомени.
Един от известните примери е персонажът Monopoly Man, когото мнозина „виждат“ в паметта си с монокъл, въпреки че такъв няма.
Тук започва интересната част
Защо различни хора допускат една и съща грешка? Науката търси причините в начина, по който мозъкът разпознава познати модели, допълва липсващи детайли и смесва източниците на информация.
Изследвания показват и социален ефект. Когато хората обсъждат минали събития помежду си, неверни детайли могат да преминат от един човек към друг и впоследствие да се превърнат в индивидуални спомени.
Днес към този механизъм се добавя фактор, който предишните поколения не познаваха в сегашния му мащаб.
Изкуственият интелект
Вече можем да създадем фотография на събитие, което никога не е станало. Можем да чуем гласа на човек да произнася думи, които никога не е казвал. Можем да гледаме видео, което изглежда като документален запис, а е синтетично.
Изследване в PLOS ONE с 436 участници установява, че хората лесно формират фалшиви спомени за несъществуващи филмови версии, представени чрез deepfake материали.
Средната честота на фалшиви спомени достига 49 процента. Авторите подчертават и важен детайл. Самият deepfake не се оказва по-силен от текстовото внушение.
Опасността започва още преди технологията
Тя се намира в начина, по който работи човешката памет. Друг експеримент с 5269 души показва нещо още по-смущаващо. На участниците били представени реални и измислени политически събития, придружени със снимки.
Приблизително половината показали признаци на изкривена памет, а 27% заявили, че помнят как са виждали несъществуващото събитие в новините.
Технологията вече не трябва да заличава историята
Достатъчно е да произведе убедителна нейна версия. Това не доказва идеи за тайно препрограмиране на човешкото съзнание или промяна на миналото. Данните сочат нещо по-близко и затова по-сериозно.
Нашата памет сама допуска редакция. А предстои свят, в който всеки човек ще живее сред милиарди изображения, видеа, гласове и текстове, част от които никога не са съществували извън алгоритъма.
Тогава най-важният въпрос няма да бъде само: „Истина ли е това, което виждам?“ Ще трябва да зададем и друг: „Откъде знам, че го помня?“
Защото ако паметта участва в изграждането на представата ни за самите нас, човекът, който влияе върху спомена, вече докосва нещо далеч по-дълбоко от информацията. Той докосва нашата версия на миналото.