Съзнание

Защо се обърква еволюционното развитие на Земята?

Планетата никога не е спирала да се развива, но нейната еволюция отдавна не следва естествения ход. Нещо или някой пренаписа посоката на този велик експеримент, наречен живот.

Вместо да се превърнем в съзнателни сътворци, се оказахме зависими наблюдатели на собственото си откъсване.

Прожекция на 2 декември 2025 от 19:00 в кино "Люмиер", София

Проект контрол

скрити истини, които управляват света

Филм на Стойчо Керев

Джорджия Николова, Мартин Захариев, Иво Величков, Нора Пенева, Вълко Чобанов, Оксана Хорват-Станчева, Мадлен Алгафари, Кристиян Шкварек, проф. Бойко Рангелов, Христо Нанев, Росен Петров

Купете билети сега
или на касите на НДК

Технологията изпревари духовността, а знанието се превърна в оръжие, вместо в път.

Старите, нови открития

Мрежата е залята с видео материали от сто и повече години показващи всичко онова, което днес ни се представя за авангардна технология.

Природата, която е била нашата майка, бе подменена от синтетичен свят. Земята продължава да вибрира, но човекът все по-малко я чува.

Еволюцията се обърка, защото загубихме връзката с основния код – взаимосвързаността. Вместо сътрудничество, издигнахме конкуренцията в нова религия.

Съзнание на тепсия

Колективното съзнание, което е трябвало да се пробуди, бе упоено от илюзии за власт и притежание.

Така духовната част на човечеството бе оставена да гладува в свят, пренаситен с информация.

Промяната на енергийния баланс на планетата е видима — климата е само повърхностен симптом.

Истинското разместване е в съзнанието, където войната между страха и любовта решава посоката на еволюцията.

Общата съдба

Древните цивилизации са знаели, че човекът и Земята споделят обща съдба. Когато човекът деградира в мисълта си, планетата реагира като жив организъм, който търси равновесие.

Ние объркахме еволюцията, защото забравихме, че сме част от нея, а не нейни господари. Вместо да градим хармония, започнахме да експериментираме с хаоса.

И все пак, объркването може да се окаже преход, а не край. Когато системата достигне предел на дисбаланс, тя неизбежно се самоорганизира в нов ред. По-висш, по-чист, по-съзнателен.

Възможно е именно днешният хаос да бъде родилната болка на нова Земя. Така както всяка звезда избухва, преди да засияе, така и човечеството може би се руши, за да се пробуди.