Дисоциативното разстройство
на идентичността си остава едно от най-загадъчните, от познатите на науката, психологически състояния.
Известно преди това като „Множествено личностно разстройство“, то кара съзнанието на хората да се „разцепва“ на отделни личности.
Прожекция и среща в ЛОВЕЧ - Читалище "НАУКА - 1870"
12 март 2025 от 18:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
Купете билети тук или от касите на читалището
При това езикът на тялото, вокалните образци и дори емоционалните състояния могат да се различават значително. Много индивиди не помнят събитията, настъпили докато са били различните си личности.
Документирани са случаи
на лица с дисоциативно разстройство на идентичността, които са извършвали насилствени, понякога демонични действия, докато са били различните си личности.
Дисоциативното разстройство на идентичността отправя предизвикателство към разбирането ни за съзнанието и за човешкия ум.
То подсказва, че съзнанието може да съществува в отделни, напълно отделени от мозъка или от ума-тялото единици.
Ако съзнанието
на един човек може да побере множество различни личности, то коя от тях представлява този индивид? Къде точно в съзнанието съществуват тези личности и от какво са създадени?
Неврологията и психологията продължават да се занимават с тези въпроси. Една нова публикация в „Journal of Consciousness Studies“ отвежда разбирането ни една крачка по-напред.
Според нея всички живи организми във Вселената са различни, дисоциирани личности на едно единствено космическо съзнание.
Публикацията е написана от философа Бернардо Кастроп, който има докторска степен по компютърно инженерство и изкуствен интелект.
Аргументът на Кастроп
е насочен към изследванията на пациенти с дисоциативно разстройство на идентичността, които показват, че при смяна на личността мозъчната активност действително се променя.
И то дотолкова, че при индивиди, преживели дисоциативна личност на сляп човек, липсва мозъчната активност свързаната със зрението.
Кастроп твърди, че дисоциацията има разпознаваем външен вид и той е под формата на мозъчна активност.
Ето защо външният вид
на различните форми на живот като например за дисоциациите в космическото съзнание представляват това, което някои образци мозъчна активност са за пациентите с дисоциативно разстройство на идентичността.
Кастроп твърди, че „неодушевения свят, който виждаме край себе си, е разкритата проявява на мислите на едно единствено космическо съзнание.“
Множество религии и системи
на вярвания приемат, че всичко в съзнанието е взаимосвързано. Или пък говорят за божествени същества, докато откритията в квантовата физика и модерната философия карат мнозина да вярват, че „ние сме вселена, която преживява себе си „.
А както казва Карл Сейгън: „Ние сме начин космоса да опознава себе си“.
Journal of Consciousness Studies