Последното, което помните, е гласът на лекаря. Следващото е събуждането. Между тези два момента нямате спомен за разговор, движение или изминало време. Какво е правил мозъкът ви през този привидно отсъстващ от живота ви период?
Изследване при пациенти под обща анестезия поставя този въпрос върху конкретни наблюдения.
По време на операции за епилепсия учените проследяват активността на отделни неврони в хипокампа, мозъчна област с важна роля в паметта и ученето.
Първо екипът
подава повтарящи се звуци, сред които понякога се появява различен тон. Невроните реагират на отклонението. С повторенията реакциите им показват все по-добро различаване на необичайния звук.
Това насочва към запазена способност за промяна чрез опита дори под упойка. След това пациентите слушат кратки истории.
Учените откриват в невронната активност информация за категории думи, включително съществителни и глаголи. Част от сигналите съдържат информация и за предстоящи думи в разказа.
Тук възниква въпросът, който надхвърля самия експеримент: колко от умствената ни дейност протича без наше осъзнато участие?
Наблюденията показват обработка на речта
Съзнателното слушане включва и лично преживяване: вие чувате глас, разбирате разказа, усещате собственото си присъствие.
Изследването не установява такова преживяване при пациентите. Учените проследяват невронни сигнали в конкретна област на мозъка и при определен вид анестезия.
Това разграничение засяга самото разбиране за човека
Достатъчно ли е мозъкът да разпознава информация, за да съществува усещането „аз съм тук“?
Какво превръща обработката на думи в преживяването да слушате нечий глас? Една от хипотезите свързва съзнанието със съгласуваната работа на различни мозъчни области.
Отделна структура продължава да обработва информация, докато взаимодействието, необходимо за цялостното преживяване, се нарушава.
Тази идея остава предмет на проверка
Опитът да си представите собственото отсъствие среща особена трудност. Вие разказвате за него след завръщането си към будност. Познавате момента преди и момента след.
За интервала между тях разчитате на наблюденията и измерванията на други хора. Затова липсата на спомен сама по себе си не описва всичко, което мозъкът е вършил.
Тя поставя граница пред личния ви разказ
Науката изследва какво се случва отвъд тази граница чрез измерими реакции. Откритите сигнали не дават основание да пренасяме резултатите върху съня, комата или преживяванията около смъртта.
Всяко от тези състояния изисква собствено изследване. Остава въпросът за връзката между дейността и преживяването. Мозъкът разпознава закономерности. Вие преживявате смисъл.
Как възниква тази връзка и какво точно се променя, когато съзнанието изчезне? Учените вече измерват част от процесите. Как от тях възниква усещането да бъдете себе си, остава открит въпрос.