Този разговор е от 2016 година. Проведен е в студиото на „Въпрос на гледна точка“. Мнозина сега откриват топлата вода и си давам сметка защо моите учители се възмущават от интелектуалната кражба…
Предизвиквам ви да прочетете това интервю и помислите от коя страна на познанието за света бихте искали да бъдете.
Професор Иво Христов дори отива по-далеч като твърди:
„Те искат да обърнат законите и естеството на Космоса.
Страната ни е изправена пред най-сериозната криза от падането под турско насам. Да идва австрийската армия по границата, че работата отива на зле.
Наливат се огромни пари за ускоряването на упадъка, безпростветността и обезличаването на националната идентичност. А може би просто получихме начален тласък и отсъствието на съпротивителни сили у нас върши своето?“
Алтернативна концепция за демокрацията гласи, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела. Там средствата за масова информация са с ограничен достъп и под строг контрол.
Проблемът на деня
Проблемът за медиите и дезинформацията е основен в наши дни. Той дава ясна представа за мащабите на заблуждението, в което сме въвеждани.
Елитите на земята се увличат от собственото си величие, като насърчават масите към самоунищожение и разруха.
Стойчо Керев: Говорим с проф. Иво Христов за нещо изключително дълбоко, което прониква във всекидневието на нас хората – съзнанието. Има ли контрол над съзнанието?
Иво Христов: Съзнанието е пластична величина. То е продукт на външната социална среда. Когато вие говорите за съпротива, тя е срещу новите социални условия на живот, които ви се налагат.
Едно време този тип налагане на новите социални условия на живот, експлоатация, неравенства е ставало с голо насилие.
Насилието е в много по-перфидни форми. Всъщност основният лайтмотив на съвременните форми на манипулация е жертвите, робите сами да искат да бъдат манипулирани, точно като наркомани.
Сами да поемат съответната доза отрова, защото не могат да живеят без нея, въпреки че отиват към своята смърт.
Стойчо Керев: Изпаднали в този наркотичен транс ние не губим ли все повече от човешката душа?
Иво Христов: Като създадете от едно същество матрица от желания. Новата форма на манипулация, която е типична за късния капитализъм. Човешкото същество да се превърне в една съвкупност от желания за задоволяване на потребностите, за които то дори не е мислило.
По външен канал то получва необходимостта от такъв тип задоволяване на тези потребности. Опитва се непрекъснато да ги покрива, като хамстер, въртящ се в собствената си клетка, в един безкраен бяг.
Това се прави основно чрез т.нар. технологии, които по този начин задават готови матрици не на мислене, а на поведение на индивида. Стига се до момент, в който индивидът смята, че мисли със собствени мисли.
Всъщност той го прави през имплантираните му в главата матрици. По този начин вие моделирате едни биороботи в направления, които „създателят“ на всичко това е желал. Това е изключително фина система за манипулация на огромни маси от хора.
Стойчо Керев: Как да ги разпознаем?
Иво Христов: Просто се разходете навън и ще видите по спирките хора на възраст между 10 и 30 години, които не общуват помежду си. Всеки се е забил в апарата и смята, че общува със света чрез него.
Той общува чрез средството, което го лишава от неговата свобода. Той физически не вижда света около себе си.
Реалният свят за него е илюзорният свят на електронните сигнали. Те сериозно вярват, че истинският свят е електронният, светът на интернет. Реално погледнато за тях физическия свят все повече и повече изчезва. Това са същества, които са вкарани вече в матрицата.
Ти не можеш да излезеш от нея, не можеш да разбереш драматизма на собственото си пропадане. Те са вече роби, които смятат, че живеят в най-хубавия от всички възможни светове.
Стойчо Керев: Как ние, от поколението, което все още е държало в ръката си книга, можем да се съешим с този свят?
Иво Христов: Ние сме много опасна генерация, защото сме вкусили от другата ябълка, на другото познание, не само на електронното. Имаме реални физически усещания, не просто от книгите, за които говорите. Това не е жалба за младостта.
На нас ни се предлага само квази реалност, на която трябва да бъдем отдадени, но тъй като имаме критични сетива за нея, смятам че се цели тези генерации да изчезнат възможно най-бързо в буквалния смисъл на думата. Да няма свидетели на другия свят.
Преди години имаше една фантастична книга „Хелиополис“, в която се обясняваше как след ядрена война последните хора са се скрили под земята. На родените генерации там долу, които виждали само ядрено слънце, им се обясняваше, че това е единствения възможен свят.
Те се хранеха с изкуствени храни, бяха управлявани, докато един от тях случайно не достигна до повърхността и не откри, че всъщност има друг живот, реалната земя, в която ние живеем.
Метафорично казано, нас ни вкарват „надолу към центъра на Земята“. В мрачните картини на съвършено друг социален свят и генерациите, които идват след нас, са вече твърдо убедени, че това е единственият възможен свят и категорично отказват да комуникират с този, в който ние пребиваваме.
Те не могат да го избегнат. Манипулаторите на света са изкоренили възможността за алтернативен начин на мислене, който да има критични сетива към този начин на живот.
Стойчо Керев: Но каква планета създава това?
Иво Христов: Това е индустрия от една страна. От друга страна вече сме имали възможност да го кажем и друг път – истинската информация, реалното познание, реалния интелект, това ще бъде дар само за малцина, както се казваше в Евангелието.
Всички останали ще бъдат аранжирани в различни степени, като в древно индийските касти, както има аранжировка на кастите до техния достъп до храна в буквалния смисъл на думата. Т.нар. най-долната каста в Индия са хора, които вършат най-мръсната работа. Те са около 200 милиона.
Стойчо Керев: В Индия хората станаха 1 милиард преди години?
Иво Христов: Даже повече. Тези касти имат достъп до храна средно веднъж на три дни. Не става въпрос за каква да е храна. Един път на три дни. Средната продължителност на живота е някъде около 21-23 години, както по време на Римската империя, където 30 години вече е преклонна възраст.
На нас ни готвят такъв свят и ние навлизаме в него с бясна скорост. Вие не усещате, че Земята се върти нали?
Вкарани сме в информационния поток и нашето съзнание не мисли, не разсъждава, то оперира с готовите му зададени блокови матрици, които са в главата. Не разбирате, че сте вкарани в такъв тип игра и вие напълно съдействате.
Доста често сме говорили има ли алтернатива този свят. Има ли социални сили, които могат да се организират?
Как може да се организирате, при положение, че огромната част, дори това, което се нарича несистемна опозиция на този свят, мисли през категориите на господарите на света.
Стойчо Керев: Ние ли сме тези, които ще променят системата?
Иво Христов: Един изключително уважаван от мен българин, може би най-задълбоченият български мислител е д-р Николай Михайлов. Веднъж той ми каза: „Не можете да намерите алтернатива на една модерност, с друг тип модерност. Вие сте в матрицата“.
Не можете да противопоставите на капитализма някаква нова форма на комунизъм, защото и двете са продукт на западната цивилизация. И двете са продукт на индустриалното общество.
Стойчо Керев: Бих искал да го кажете категорично на всички наши млади хора, защото те си мислят, че социализмът е създаден от едните, а капитализмът от другите.
Иво Христов: Те не мислят, защото отдавна са им отнели тази възможност. Единственото нещо са маймунските същности на циферблата. Това се нарича софтуерни умения.
Децата учат компетентности. Колкото по-глупави са децата през последните 25 години, толкова по-бързо те усвояват компетентности. Колкото повече компетентност усвояват те, толкова по-некомпетентни стават.
Тези деца са свършени. Те са заложени в основата на социалната пирамида. Поради тази причина, на тях им се създава измамното усещане, че те са най-мислещите, най-умните и най-красивите.
Стойчо Керев: Навеждате ме на една друга мисъл за измамното усещане за свобода?
Иво Христов: Колкото робът се чувства по-свободен, толкова повече той изпълнява задачата си. Какво разбираме обаче под свобода?
Стойчо Керев: Може ли да бъде възпитавано като ценностна система?
Иво Христов: Ако под свобода се разбира епикурейска освободеност – да можеш да си смениш пола. Можеш да станеш 28-мия пол, можеш да нарушиш всякакви социални връзки, защото те са излишни, те са окови, те са бреме.
Защо да не използваме наркотици или пък защо по цял ден да не правим нищо т.е. да бъдем социални паразити.
В този смисъл ти си полезен на системата именно като не и пречиш. „Свобода от“ и „свобода за“, както е казал Ерих Фром. Всичките тези неща системата ги насърчава, защото точно по този начин опитните мишки са полезни на системата.
Стойчо Керев: Казахте културно движение и малцинствени групи, какво се случва в една среда, в която ние сме длъжни да спазваме други културни ценности?
Иво Христов: Един американски биолог наскоро ми каза нещо много точно: „В природата имате ли толерантност към вируса?“ Ако вие имате толерантност към вируса той просто ще ви убие. Готвят ви за жертви. Ние вече сме жертви.
Това, което се нарича мултикултурализъм е особен идеологически вирус. Той е опакован в приказки за толерантност, за търпимост и за човешки права.
Другото от цялата плеяда за матрици, вече е влязла в основата на средния западен човек и в новите поколения в Източна Европа. Работи на пълна пара и смятам, че вече са постигнали своето. Готвят ни за жертви. Защо?
Стойчо Керев: Това настояще може би ни дава усещането, че живеем в последните щастливи дни на невъзможния сценарий, за да настъпи възможния?
Иво Христов: Действително е така. Възниква питането, след като сме очертали ситуацията до този момент, възможен ли е все пак щастлив сценарий? Като под щастлив разбирам такъв, в който за нас-жертвите, колелото на историята да има друга алтернатива. Да, има.
Само че тази алтернатива не преминава през формалното разделение между демократичния запад и гадната имперска Русия или между социалистическия Китай и капиталистическа Америка.
Защото нито едното, нито другото е вярно и обективно и не съответства на реалността. Ако под алтернатива се разбира цялото това модернистко клише, което е свързано с доминитет на икономиката на човешката потребност и хищническа употреба на света като такъв.
Използването на човека като средство, а не като субект, който да създаде този свят. Ако искате да бъдете реалисти, трябва да искате невъзможното.
Както казваше Жан Пол Сартр „Това, което ние трябва да направим в момента е да разберем, че не можем да и се противопоставим на цялата тази матрица, в която пребиваваме докато сме вътре в нея“. За съжаление за България това не е възможно.
Стойчо Керев: Не сте ли много зловещ в прогнозата си?
Иво Христов: В Русия има такава възможност.
Стойчо Керев: С какво да си обясним това?
Иво Христов: С особената руска култура. С особената руска месиянщина в добрия смисъл на думата.
Стойчо Керев: Сега ще кажат, че сте чист русофил и не обичате собствения си народ.
Иво Христов: Последна грижа ми е какво ще кажат. Не сме се родили, за да се харесаме на 500-те милиона дебили, които споменах. Това не ми е центъра на света и желание. Както е казал Ботев „Святата истина ни е знамето“.
Стойчо Керев: Самата планета ли ще убие системата?
Иво Христов: Това е плесен в метафоричния смисъл на думата. Това е социална система, плесен, която в своя възход е приличала на бурно растяща нива, докато в един момент се окаже, че тази нива продължава да обгръща буквално цялата земя. Това е плесен, която ще убие собствените си създатели. Смъртта е заложена в нея.
Стойчо Керев: Има една теория, която подкрепя тези думи и казва, че самата смърт е заложена вътре в самата нея, и че в подобна среда тя не би продължила да има дълъг живот, защото смъртта идва по-бързо от настъпването на живота.
Иво Христов: Обърнете внимание, че напоследък се засекрети работата, свързана с информацията за разбиване на човешкия геном и създаването на изкуствен интелект.
Това са двете най-важни неща, които се случват в момента в света, защото господарите на света искат да преминат в друга форма – не биологична. От социална гледна точка нашият въпрос ще стане надбиологичен, те ще бъдат други същества.
Стойчо Керев: Трансфер на съзнание в друго тяло?
Иво Христов: Да. Това не е фантасмагория, това са реални неща. Едно време е имало индикация за това, че всъщност ядрените изследвания от научна фаза са преминали в приложна фаза, в момента в който във всички сериозни научни списания са изчезнали всякакъв вид публикации на тази тема.
Това е било червена лампичка за всеки, който знае, че по този проект вече се работи реално. Същото е и с човешкия геном, информационния код и създаването на изкуствения интелект. Това, което се случва в момента е, че управляващата каста ще премине в съвършено друго състояние.
Тогава нашите човешки проблеми за нея ще бъдат пренебрежими, тъй като тя се страхува от смъртта, от страданието, което е заложено в самия факт, че сме човешки същества. Ние живеем, за да умрем, но докато умрем трябва да живеем по достоен начин, каквото и да означава това.
Там е заложено всъщност яйцето на смъртта на този тип цивилизация. Те искат да обърнат законите и естеството на Космоса.
НП/с незначителни съкращения от оригинала