През 1921 г. в Американското посолство в Истанбул работел 28-годишният Алън Дълес, бъдещият легендарния директор на ЦРУ.
Той трябвало да установи контакт с новите политически сили, появили се в Турция след разпадането на Османската империя.
Многобройните руски емигранти, избягали тук след окупацията на Крим от Червената армия също били цел на Дълес.
Началото на легендата е в ход
Един от истанбулските познати на Дълес бил, Михаил Михайлов Расловлев, бивш офицер от Бялата армия, по-късно известeн преводач на руската поезия на френски език.
Самият той с готовност признавал себе си за консерватор и антисемит.
Подобно на много руски емигранти в Истанбул, Расловлев се нуждаел от пари и предложил на Дълес да му продаде истинска информация за „Протоколите на сионските мъдреци.“
Легендата говори
Разузнаването на САЩ не се интересувало от тази информация, но Дълес завел Расловлев при истанбулския кореспондент на вестник „The Times“ Филип Грейвс.
Журналистът със съгласието на редакцията заплатил за информацията. Расловлев съобщил на Грейвс, че „Протоколите“ до голяма степен са плагиатство.
Един малко известен сатиричен памфлет на французина Морис Жоли „Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо“, написан през 1864 г. и насочен срещу френския император Наполеон III е в основата на легендата.
Измислица или нещо друго?
За евреите в това съчинение няма нито дума, но именно циничните съждения на Макиавели от памфлета на Жоли, на цели параграфи са пренесени, с незначителни изменения.
В „Протоколите“ като инструкция за постигането на световно господство на евреите не е открита.
Друг автор на „The Times“, британски журналист от еврейски произход, Люсиен Улф, през същата 1921 година, открил в „Протоколите“ заемка от друг източник.
Това е романът „Биариц“ (1868) на немския писател Херман Гедше.
В една от главите на този роман се описва тайна среща на представители на дванадесетте колена израилеви с дявола, състояла се на еврейското гробище в Прага.
Кой е в основата на легендата?
Скоро изплувало и името на човека, който може да е компилирал „Протоколите“ от толкова странни източници.
Това е Матвей Головински, руски журналист, който някога е работил в Париж и е свързан с руските служби.
През 2001 г. украинският учен Вадим Скуратовски, след като внимателно изучил биографията на Головински и правейки езикова съпоставка на неговия текст с текста на „Протоколите“ стигна до заключението, че неговото авторство е напълно вероятно.
Намесата на Еко
Умберто Еко, в „Шест разходки в литературните гори“ (1994), проследил, така да се каже, източниците на „Протоколи на сионските мъдреци „.
Той открил, че памфлета на Морис Жоли съдържа обширни заемки от романите на Йожен Сю, „Скитникът евреин“, „Парижките тайни“ и „Тайните на един народ.“
Йожен Сю, описва йезуитете като циничните манипулатори на съдбата на човечеството и тайните владетели.
Тайните ордени и литературата
Оказва се, че един от най-зловещите текстове на ХХ век е плагиатстван от булевардно четиво на XIX век. Между другото, това не е единственият пример.
Историята за откриването на „Велесовата книга“, подозрително напомня историята за откриването, на възлената писменост, на маите в романа на Джек Лондон „Сърцата на тримата“.
Чудесен пример за висша форма на манипулативно въвеждане на читателя в заблуждение.
А смесицата от йезуити, тайни ордени, масони, розенкройцери, тамплиери и Бог знае още кои, и днес съществува в популярната литература.
Изводът: „Протоколите на сионските мъдреци“ представляват фалшификат, използван исторически за насаждане на омраза и оправдаване на насилие.