Към 16:00 часа на президентските избори на 25 октомври ЦИК отчита избирателна активност от 15,95%. Това са междинни данни, но те вече дават основание за тежък разговор за гражданската отговорност.
Гражданинът, който обвинява политиците в безотговорност, дължи същата строгост и на себе си. Да изисквате почтеност от управлението, докато смятате собственото си участие за излишно, е противоречие, което никакво възмущение не заличава.
„Няма смисъл“ звучи като политическа оценка
Когато след тези думи не следва никакво действие, те се превръщат в оправдание за отказ от отговорност. Изборите ще произведат резултат и без гласа на разочарования избирател.
Победителят ще получи правомощия, а отсъстващият ще живее с последствията от чуждия избор. Ниската активност има конкретен ефект върху съотношението на гласовете.
В условен пример организирана група със 100 гласа има дял от 10% сред 1000 действителни гласа за кандидати, но при общо 500 същата група вече държи 20%.
Нито един допълнителен човек не е подкрепил тази група. Останалите са намалили участието си и така са увеличили относителната ѝ тежест.
Наказанието на хората
Тук се проваля удобното убеждение, според което негласуването непременно наказва политическата система.
То оставя избора на онези, които участват, включително на дисциплинираните партийни ядра, срещу чието влияние недоволните често възразяват.
Президентският вот заслужава сериозно отношение заради конкретните правомощия на поста.
Държавният глава връща закони за ново обсъждане и оглавява Консултативния съвет за национална сигурност, решения с последици далеч отвъд церемониите и официалните речи.
Би било нечестно да поставим всички негласували под общо обвинение
Здравословни ограничения, труден достъп до секция и други реални препятствия изискват решения от институциите, а процентът на активността сам по себе си не разкрива личните мотиви.
Съзнателният бойкот също заслужава политически анализ. Неговите защитници дължат отговор как отказът ще доведе до промяната, която искат, и какви действия ще последват след изборния ден.
Критиката тук е към доброволното бездействие, което претендира за морално превъзходство. Към позата „всички са еднакви“, когато зад нея няма проверка на кандидатите, сравнение на решенията им или готовност за участие в друга гражданска дейност.
Партиите също дължат отчет
Ако искат доверие, трябва да обяснят кого издигат, кой финансира кампаниите им и за кои свои провали поемат отговорност.
Да обвиняваш избирателите за отдръпването им, без да провериш собственото си поведение, е политическа наглост. Да оправдаваш всяко свое бездействие с поведението на партиите е гражданско самозалъгване.
Гласуването не изчерпва обществената отговорност. Тя продължава с проверка на обещанията, настояване за публични отговори и участие, когато властта взема решения, които Ви засягат.
Дъното настъпва, когато човек се откаже и от избора, и от последващия контрол, но продължи да очаква някой да му осигури справедлива държава. Така отговорността винаги принадлежи на другите.
Имате пълното право да критикувате властта независимо дали сте гласували. Но ако доброволно сте оставили решението на останалите, честността изисква да признаете и собствения си отказ от влияние.
Преди да попитаме кой отново реши вместо нас, дължим отговор защо му оставихме решението.