Тайни и загадки

Каква е тайната на бодливата роза и кой я пази?

Български президент пътува към Париж, а сънят му го връща към катедрална крипта и среща отпреди трийсет години.

Така започва първата глава на „Президентът и тайната на бодливата роза“, романът утопия на Димитър Недков, който съчетава политически въпроси, любов и религиозни загадки. 

В авторския увод Недков определя своя герой като въображаем български държавен глава. Чрез него поставя въпроса за достойнството на президентската институция и отговорността към обществото.

Какво очакват гражданите от човека, на когото поверяват доверието си? Достатъчна ли е победата на избори, когато след нея предстоят решения, изискващи характер?

Въпросите и утопията

Подобни въпроси дават на литературната утопия обществен смисъл. Тя позволява да обсъдим управлението през личния избор и неговите последици. Българинът Богдан среща Мари, а старинната ѝ фамилна къща в Каркасон носи името „Бодливата роза“.

Разговорът им за наследена гривна въвежда богомилите и катарите в художествения сюжет. Образът на Мария Магдалина допълва религиозната загадка.

Това начало предлага прочит, при който личната памет стои редом с обществената отговорност. Преди да получи президентската титла, героят вече има своя история, любов и въпроси, които продължават да го занимават. 

Търсенето и политическата тема

За читателите интерес представлява срещата между духовното търсене и политическата тема. Тя отваря разговор за авторитета: защо приемаме дадено обяснение, кому се доверяваме и кога решаваме да потърсим собствен отговор?

Романът предлага пространство за подобно изследване чрез преживяванията и решенията на своите герои.

В представянето на книгата авторът Димитър Недков обръща внимание на разделението, загубата на морални ориентири и човешката близост. Свободата присъства като проблем, който изисква лична позиция.

Този подход поставя читателя пред въпрос, надхвърлящ съдбата на един герой: какво сме готови да защитим, когато убежденията ни започнат да ни струват нещо?

Предстоящото представяне в „Перото“ е повод да насочите към автора въпросите, които заглавието поражда. На 19 октомври от 18:00 часа разговорът има конкретен адрес: литературен клуб „Перото“, София.