Като се гледа на сателитни снимки, в района на Белоградчик се наблюдава огромна фигура, изобразена чрез самия терен, наречена Белоградчишкият геоглиф. Фигурата прилича на огромна буква Ф, дългата част на която е съставена от права редица от хълмове с дължина 70 км, сочеща на 27,5 градуса на югоизток или това е мястото, на което слънцето изгрява на точно на Коледа. Дотук нищо кой знае колко особено – просто релефът има форма, наподобяваща буквата Ф.
Обаче вътре, точно в центъра на тази фигура се намира друг – Върбовският кръг.
София – хотел “Хемус”, зала “Преслав”
12 октомври 2024 г.
Как да управляваме успеха с НЛП похвати
Курс на Стойчо Керев
---
Върбовският кръг е странен феномен, половината от който се намира в гора и там контурът на кръга е очертан от липсващи дървета. По този контур не растат дървета. Другата половина е очертана върху сравнително гола местност, като там контурът е съставен от дървета и храсти. Интересно е, че Кръгът от време на време мени очертанията и плътността си, като човек не може да забележи точно кога се случва това. Посещенията на Кръга често се съпътстват от последващи събития, отговарящи на това, за което човек мисли по време на посещението си. Изглежда, че растителността на Кръга следва поведението на някакви сили и енергии, които се проектират на това място, защото там растителност се появява и изчезва с много бързи темпове – все едно от нищото. Кръгът също има формата на буквата Ф. С това имаме два еднакви символа, вписани с центъра си в една и съща точка. На този етап вече трудно може да се говори за случайности.
За да се излезе напълно от хипотезата за случайност, в пещера Магура има рисунка със същата форма. Забележете, че дясната страна на рисунката е затъмнена. Затъмнена е и дясната страна на Кръга, тъй като се намира в гората. Условно затъмнена е и дясната страна на геоглифа, тъй като в нея се намират Белоградчишките скали. Значи, имате три еднакви символа с напълно еднакви характеристики. Вече е напълно ясно, че става дума за закономерност. Но дали в праисторията са виждали района на Белоградчик от космоса?
Интересен е произходът на символа Ф в Магура
В Магура Богинята-Майка е представена в три аспекта – три проявления, всяко от които има своите функции. В случая интересен е аспектът на просветител. Той държи в ръката си огън, пламък, което е символ за просветлението, по-късно заменен от символа факла със същото значение. На главата си има символа Т, който значи Слово, Промисъл, но може да се използва и като Бог – от там и Тао, Тео, Тау, Дао.
Когато образът на Просветителя се стилизира, получават се символите в показания ред. Така се вижда, че символът Ф значи Богинята-Майка в аспекта й на Просветител. Понеже става дума за Богинята-Майка и за въплъщаването, то символът Ф значи също и „материализирам, проявявам“. Той значи още познание, образование.
Върху цялата околност на Белоградчик е наличен огромен символ на Богинята-Майка, може би най-грамадният геоглиф на планетата. И той сочи към изгрева на зимното слънцестоене.
В Слънчевия календар от Магура лесно се разпознава символът за Земята в положение на зимното слънцестоене, защото е изобразен най-близо до слънцето, което отговаря на астрономическата действителност. Вижда се, че символът за зимно слънцестоене е производен на символа Ф и на аспекта на Богинята-Майка.
---
Еднакви символи, които имат обясним произход от едно начало, отнасят се за еднакви дати и явления – става дума за закономерност, която някой е познавал. В същото време, цялата територия около Белоградчик е маркирана като Земята на Богинята-Майка по-конкретно в аспекта й на просветител.
За да станат нещата малко по-заплетени, близо до Белоградчик се намира скала, която изглежда точно като рисунката на Богинята-Майка от Магура.
С това става разбираемо, защо култът към плодородието или култът към Богинята-Майка възниква именно преди около 42 000 години и именно в околностите на пещера Магура.
Една плочица от слонова кост е намерена в пещера в долината Ач в Германия. Възрастта на плочицата е определена на 32 500 – 38 000 години. По онова време на територията на Европа са живели мамути. За плочицата е установено, че е пренесена на територията на днешна Германия от изток с миграцията на кроманьонците. А на изток от Германия се намират Балканите и, съответно, пещера Магура. На плочицата има изображение, което е точен аналог на огромна част от рисунките от Магура, които следва да са съществували по това време, щом от тях е могло да се направи копие.
---
От представената карта на миграциите следва, че кроманьонците са преминали през района на Белоградчик и Магура преди 40 000 – 42 000 години. А една диаграма на световните религии твърди, че Европейският анимизъм, което е култът кум плодородието или култът към Богинята-Майка възниква преди около 42 000 години. След това, кроманьонците пристигат на територията на днешна Германия преди около 38 000 години. С това всички данни сочат към едно – с преминаването си през района на Белоградчик и Магура преди около 42 000 години кроманьонците изпитват влияние, в следствие на което определят себе си като хора, а въпросната дата определят като начало на човечеството. Да счетеш себе си за човек от определена дата значи, че си получил просветление, заради което си се разпознал като човешко същество, а не като животно. Естествено е просветлението да се получи от Просветителя и в неговите земи – там, където е неговият геоглиф.
---
В потвърждение на тази теза могат да се посочат двата календарни записа от Магура. Първият от тях е Слънчевият календар, където около слънцето има очертана спирала, започваща в долния край. Като се знае символа за Коледа, лесно се разполагат датите около цялата композиция, с което се вижда, че началото на спирала е в началото на Дева.
---
Другото сведение е от т.нар. от мен Сцена на човешката история, в която е изобразена Лентата на живота. Тя се датира по-малко по-сложен начин, но показва, че началото на човешката история съвпада с началото на епохата Дева преди около 42 600 години, а последните рисунки са правени отново през Дева – преди около 14 600 години. Винаги епохата Дева. Причината за това е, че Дева значи бог, а не девица. Този бог е именно Богинята-Майка, която в епохата си носи просветление в своите земи.
Авторът Кирил Кирилов е заместник председател на Археологическо дружество Белоградчик и дългогодишен изследовател на пещерата Магура и Белоградчишките скали.