Българската шевица в традиционните български носии и костюми е едно от най-ценните ни достойнства и достижения в културно отношение. В нея има скрити послания и космичен код.
Изключително разнообразна по отношение на елементите, шевицата е израз на богата душевност, художествени и творчески заложби, както и непрестанен стремеж към космичното единение.
Най-често използваните цветове за обточване на шевицата
Червено
Символ на майчината кръв и продължител на живота, червеният цвят предпазва и от „лоши очи“.
Редица поверия и обичаи са свързани с него първото великденско яйце задължително се боядисва в червено; булката се венчава, покрита с червено було.
Еньова буля също е покрита с червен воал; червен конец се връзва на китката на новороденото. Поради тези дълбоко вкоренени традиции, приложението на червения цвят е пренесено и в българската шевица.
Зелено
Зеленият цвят се възприема като израз на вечно възраждащия се живот и е свързан с Дървото на живота, което дарява вечен живот и дава целогодишно плод, а листата му изцеляват народите.
Тясната връзка между човека и природата се олицетворява от зеления цвят, който съвсем естествено присъства в българската шевица.
Бяло
Белият цвят символизира чистотата, нетленността и божествената светлина. Традиционно булката се венчавала, стъпила върху бяла вълна, предяла бяла вълна за сватбения обред и в „бели“ менци се наливала „мълчана вода“ за обредните хлябове за сватбата.
Силата на ромба в шевицата
Най-често използваната фигура в българската шевица е ромбът. Тази водеща фигура не е плод на случайно хрумване и изобретателност, а е внимателно подбран елемент, изразяващ житейския опит на българина.
Ромбът в женската носия се извезва върху престилката и символизира земното и женското плодородие.
Престилката с ромбоидни елементи, носена от девойките и младите невести, е знак, че те вече могат да раждат и да участват във възпроизвеждането на рода.
При мъжката носия също намираме ромбоидните елементи. Те акцентират върху пожеланието за плодовитост.
Бродират се върху горната част на ризата, върху рамото и представляват квадратен или правоъгълен мотив, от който се спускат две прави тесни ивици.
Свастиката или пречупения кръст в шевицата
Свастиката е символ, познат в българската шевица още от времето на ранния неолит.
Хилядолетия той е олицетворявал най-светлите надежди на хората за плодородие, за успех, за любов, радост и благоденствие.
Този елемент носи в себе си обредно-магическия смисъл да предпазва от „зли очи“, „от уроки“, от болест.
Везал се е с надеждата, че носи късмет
Свастиката се свързва с култа към славянския бог на слънцето и огъня Сварог. Съществува теория, че името на знака произхожда от староиндийския корен „свар-“ (свети,грее).
Според друга теория свастика произлиза от санскрит „су асти“, и означава буквално „Да бъде добро“, своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие, а думата щастие е твърде близка по звучене до „суасти“.
В зависимост от посоката на въртене (на пречупените краища на кръста) в посока на часовниковата стрелка се нарича свастика (дясно), а в обратната – сувастика (ляво).
Те заедно символизират единството между противоположностите, от които се ражда животът.
НП