Пробуждането, Ловеч

Среща и прожекция на "Пробуждането. Можем ли да излъжем Матрицата" в Ловеч

България

Кодът на българските шевици и силата на цветовете

Българската шевица в традиционните български носии и костюми е едно от най-ценните ни достойнства и достижения в културно отношение. В нея има скрити послания и космичен код.

Изключително разнообразна по отношение на елементите, шевицата е израз на богата душевност, художествени и творчески заложби, както и непрестанен стремеж към космичното единение.

Най-често използваните цветове за обточване на шевицата

Червено

Символ на майчината кръв и продължител на живота, червеният цвят предпазва и от „лоши очи“.

Редица поверия и обичаи са свързани с него първото великденско яйце задължително се боядисва в червено; булката се венчава, покрита с червено було.

Еньова буля също е покрита с червен воал; червен конец се връзва на китката на новороденото. Поради тези дълбоко вкоренени традиции, приложението на червения цвят е пренесено и в българската шевица.

Зелено

Зеленият цвят се възприема като израз на вечно възраждащия се живот и е свързан с Дървото на живота, което дарява вечен живот и дава целогодишно плод, а листата му изцеляват народите.

Тясната връзка между човека и природата се олицетворява от зеления цвят, който съвсем естествено присъства в българската шевица.

Бяло

Белият цвят символизира чистотата, нетленността и божествената светлина. Традиционно булката се венчавала, стъпила върху бяла вълна, предяла бяла вълна за сватбения обред и в „бели“ менци се наливала „мълчана вода“ за обредните хлябове за сватбата.

Силата на ромба в шевицата

Най-често използваната фигура в българската шевица е ромбът. Тази водеща фигура не е плод на случайно хрумване и изобретателност, а е внимателно подбран елемент, изразяващ житейския опит на българина.

Ромбът в женската носия се извезва върху престилката и символизира земното и женското плодородие.

Престилката с ромбоидни елементи, носена от девойките и младите невести, е знак, че те вече могат да раждат и да участват във възпроизвеждането на рода.

При мъжката носия също намираме ромбоидните елементи. Те акцентират върху пожеланието за плодовитост.

Бродират се върху горната част на ризата, върху рамото и представляват квадратен или правоъгълен мотив, от който се спускат две прави тесни ивици.

Свастиката или пречупения кръст в шевицата

Свастиката е символ, познат в българската шевица още от времето на ранния неолит.

Хилядолетия той е олицетворявал най-светлите надежди на хората за плодородие, за успех, за любов, радост и благоденствие.

Този елемент носи в себе си обредно-магическия смисъл да предпазва от „зли очи“, „от уроки“, от болест.

Везал се е с надеждата, че носи късмет

Свастиката се свързва с култа към славянския бог на слънцето и огъня Сварог. Съществува теория, че името на знака произхожда от староиндийския корен „свар-“ (свети,грее).

Според друга теория свастика произлиза от санскрит „су асти“, и означава буквално „Да бъде добро“, своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие, а думата щастие е твърде близка по звучене до „суасти“.

В зависимост от посоката на въртене (на пречупените краища на кръста) в посока на часовниковата стрелка се нарича свастика (дясно), а в обратната – сувастика (ляво).

Те заедно символизират единството между противоположностите, от които се ражда животът.

НП