На 22 септември 1908 година
княз Фердинанд провъзгласява във Велико Търново независимостта на България от Османската империя.
С този акт страната отхвърля политическата и финансовата си зависимост, която е наложена с Берлинския договор 30 години по-рано. Фердинанд приема титлата – Цар.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата “Св. 40 мъченици“, за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава..
Още на следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация, но декларира готовност за мирно уреждане на спора.
Това, което помага за избягването на конфликта е факта, че Берлинският договор е нарушен едновременно от властите в София и Виена, а Великите сили не са готови за мащабна война.
Така усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Българо-османските противоречия са уредени
и с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски споразумения.
Според тях Русия опрощава османските задължения останали от 1877 г. – 1878 г., а Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното Княжество България.
България се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия
в срок от 75 години. Цената на освобождението винаги се измерва в пари, възкликва Стамболов пред съратници. През същия месец Русия признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
Обявяването на Независимостта е най-големият политически успех на младата българска държава. С този акт страната ни се превръща в равноправна на другите независими европейски държави.
Денят на независимостта е обявен за официален празник от парламента на 10 септември 1998 година.
НП/2023