Всеки човек идва на този свят като чист лист, без видим спомен за пътищата, по които вече е вървял. Но зад това мълчание стои древен закон, наречен Кодът на забравата.
Този код не е наказание, а защита. Той пази съзнанието от претоварване с опит, който би могъл да разруши психичната структура на настоящия живот.
Във всяко въплъщение душата влиза в нов сценарий, а паметта за предишния се архивира в дълбините на Акашовото поле.
Очаквано събуждане
Там тя чака момент на пробуждане, когато съществото достигне зрялост да понесе истината за себе си.
Забравата е форма на милост, не на лишение. Тя дава възможност за чисто преживяване, без предубеждения и вина, натрупани от други епохи.
Някои проблясъци все пак преминават – като внезапни усещания за „дежа вю“ или необясними страхове.
Това са пукнатини в завесата между животите, през които просветва паметта на душата.
Говори езотериката
Според езотеричните школи, когато човек започне да вибрира на по-високи честоти, кодът постепенно отслабва.
Тогава се появяват спомени, които не принадлежат на този живот, но носят дълбоко познание.
Това е моментът, в който личността започва да се разширява отвъд времето. Душата напомня кой е истинският ѝ дом — не място, а състояние на съзнание.
Краят на пътуването
Пълното разкриване на паметта настъпва едва след завършване на цикъла от въплъщения. Колко дълъг е той зависи от самата душа.
Тогава завесата пада, и всичко преживяно се вплита в единен разказ – историята на духа, който се учи да стане създател.
Забравата е само илюзия на времето. Истината никога не е изгубена, тя просто чака да бъдем готови да я понесем.
НП