Ако една цивилизация преодолява междузвездните разстояния, защо изпраща работници в земни мини? Въпросът разкрива слабост в популярния разказ за анунаките, но отваря и по-интересно разследване.
Как древните богове се превърнаха в извънземни работодатели. Историята звучи като свидетелство от забравена епоха. Пришълци пристигат за злато, създават човека като работна сила и управляват ранното човечество.
За да оценим този сюжет, първо следва да установим коя част идва от глинените таблички и коя принадлежи на съвременните автори.
Кой изпрати анунаките в мините?
През 1976 г. Захария Сичин публикува „Дванадесетата планета“. В своята интерпретация той свързва анунаките с Нибиру и представя посещението им като намеса на извънземна цивилизация в човешкия произход.
Сичин твърди, че пришълците добивали злато в Югоизточна Африка. Това е негово твърдение за миналото, а не установен археологически факт. Позоваването на шумерски текстове само по себе си не доказва верността на прочита.
В месопотамската религия анунаките са група божества. Съставът и функциите им се променят според периода и текста, а сред ролите им присъстват определянето на съдби и съдът в подземния свят.
Превръщането им в екипаж на космическа експедиция изисква доказателства извън самото им име.
Какво разказват табличките?
В шумерската творба „Енки и Нинмах“ боговете копаят канали и трупат тиня. Тежкият труд предизвиква недоволство, а майката на Енки иска създаването на същество, което да поеме работата им.
Тук съществува реална опора за мотива „човекът като работник“. Текстът описва оформяне с глина и възлагане на носенето на кошници.
Разказът за сътворението не споменава генетична лаборатория или добив на злато за спасението на чужда планета. Разликата е съществена.
Съвременният читател има свободата да тълкува глината като символ на биологична материя, но подобно тълкуване остава хипотеза. То не превръща древната дума в термин от генетиката.
Нибиру също изисква проверка
Сичин представя Нибиру като родина на анунаките. Изследването на древните астрономически употреби на названието не подкрепя неговата картина на далечна обитаема планета.
За такава връзка са нужни конкретни текстови свидетелства, чиито превод и контекст позволяват независима проверка.
Хипотезата за древни посетители заслужава същия строг въпрос като всяко твърдение за миналото: кое откритие я потвърждава? Разказът за богове, дошли от небето, не установява сам по себе си кацане на космически кораб.
Защо тогава златото?
В историята на Сичин златото дава на пришълците разбираема цел, а на човешкия труд приписва космически произход.
Така древният мотив за служенето на боговете получава сюжет, близък до съвременната представа за колониална експлоатация.
Засега разгледаните текстове не дават основание да приемем извънземните златотърсачи за исторически факт. Преди да питаме защо боговете искали златото ни, си струва да установим кой е вложил това желание в техните уста.