Историята на човечеството е история на паметта и забравата. И това е важно като въздуха и водата.
Паметта се пази в книгите, ръкописите и свитъците, а забравата идва чрез огъня, войните и умишленото заличаване.
Големите библиотеки на древността не са били просто складове за текстове. Те са били врати към друго разбиране за света. И са изчезнали…Защо според вас?
Възможно ли е да е имало информация за това кои сме ние наистина…
Най-известната е Александрийската библиотека
Според преданията в нея са се съхранявали стотици хиляди свитъци, а се говори и за непознати дискове.
Имало е знание за небесата, лечебните практики, геометрията на света и дори описания на стари цивилизации.
Днес се спори дали тя е била унищожена от римляните, от арабите или от самия ход на времето. Но фактът е един…Това познание го няма.
Подобна съдба имат и други хранилища на мъдрост
Библиотеката в Ниневия, с хилядите глинени плочки на Ашурбанипал, е оцеляла частично, но повечето ръкописи са изчезнали.
В Китай по времето на император Цин Шъхуанди огромно количество книги са били изгорени, за да се заличи миналото и да се започне „нова история“.
В Мезоамерика, при идването на конкистадорите, почти цялата писмена традиция на маите е унищожена. Оцеляват едва няколко кодекса.
Възниква въпросът
Дали това е случайност, или умишлен акт? Защо властта винаги е имала интерес да контролира паметта?
Унищожаването на библиотеките изглежда като операция по заличаване на следи. Да не знаем откъде идваме, за да не можем да разберем накъде вървим.
Съвременните архиви и тайни хранилища продължават тази традиция. Ватиканската библиотека е символ на заключеното знание.
Достъпно само за малцина
Съществуват легенди за документи и ръкописи, скрити в подземията на Тибет или в неизследвани катакомби под пирамидите.
Може би човечеството е изправено пред парадокс. Ние търсим ново знание, докато най-голямата истина е била вече написана и умишлено изтрита.
Този „заговор на забравата“ поддържа нашата цивилизация в състояние на вечно начало, вечно повторение.
Въпросът остава отворен: какво щяхме да знаем днес, ако тези библиотеки бяха оцелели? И по-важното…Дали сме готови да си върнем знанието, което някой е пожелал да скрие?