Митът и фолклорът на древните култури
говорят за огромен цикъл от време с редуващи се тъмни и златни епохи; Платон го нарича Голямата година.
Повечето от нас са учили, че този цикъл е само мит, а златната епоха -просто приказка.
Джорджо де Сантиляна, бивш професор по история на науката в Масачузетския технологичен институт (САЩ), е на мнение, че идеята за този цикъл се простира далеч отвъд Гърция и Индия.
В своята забележителна творба
„Мелницата на Хамлет“, Де Сантиляна и съавторът Херта фон Дехенд показват, че в митовете и фолклора на повече от тридесет древни култури се споменава за цикъл от време с дълги периоди на просветление, прекъснати от тъмните векове на невежеството.
Освен това показват, че той изглежда свързан или управляван от известен астрономически феномен – прецесия на равноденствието.
Всички знаем за двете небесни движения,
които имат дълбок ефект върху живота и съзнанието. Ротацията на Земята по оста й кара хората да се преминават от будно състояние в спящо такова и обратно на всеки двадесет и четири часа.
Тялото ни се адаптира към ротацията на Земята толкова добре, че произвежда тези редовни промени в съзнанието, без дори да смятаме процеса за забележителен.
Второто небесно движение,
наблюдавано от Коперник – въртенето на Земята около Слънцето, има също толкова значителен ефект.
Нашият видим свят се пробужда за нов живот, напълно променя цвета и ритъма си, а след това се преобръща с всяко нарастване и отслабване на второто небесно движение.
Третото небесно движение,
либрацията или прецесията на равноденствието, е по-малко познато от първите две, но ако трябва да вярваме на древните култури, неговият ефект е еднакво преобразуващ.
Това, което прикрива влиянието на това движение е неговата времева скала. Подобно на еднодневката, която живее само един ден в годината и не знае нищо за сезоните, човешкото същество има средна продължителност на живота, която обхваща само 1/360 от около 24 000-годишния прецесионен цикъл.
Както посочват Джорджо и Херта,
идеята за големия цикъл, свързан с бавната прецесия на равноденствието, е била обща за многобройни култури преди Християнската ера, но след това била загубена.
Нарастващото количество астрономически и археологически доказателства в наши дни предполага, че за цикъла може да има основание.
По-важното е, че разбирането на неговите приливи и отливи и характерът на всяка епоха дават представа за бъдещето на цивилизацията.
Засега древните народи са на прав път
изглежда има доказателства за загубена висша епоха в Египет, Месопотамия, Древна Индия и много преди Тъмните векове.
После потънахме в период, в който дори Гърция и Свещената Римска империя се сринаха, докато глада, чумата и бруталната инквизиция властваха над света.
И накрая – Ренесанса на научното знание ни помогна да излезем от дълбините на тъмните векове. Какво стимулира тези промени и какво можем да очакваме в бъдеще? Разбирането на причината за прецесията е ключова.
НП