Не бива да търсим дълго,
за да намерим различни странни теории за естеството на реалността, космоса и човешкото съзнание.
Днес идеи, които някога са били считани просто за научна фантастика, си преравят път към езотерични академични списания и оттам в мейнстрийм науката.
Една от тях е теорията за симулацията, за която дори и Илон Мъск говори все по често.
Друга е времевите кристали – състояние на материята, при което атомите следват определен модел, но не в пространството, а във времето.
Една от теориите
е тази за Панпсихизма. Според нея съзнанието е фундаментално свойство на физическата Вселена и е имплантирано във всички състояния на материята.
Ново проучване публикувано от физика Грегъри Матлоф съживи тази идея сред научната общност.
Предстои да бъдат извършени експериментални тестове, които да потвърдят или да отрекат концепцията за „поле на прото-съзнание“.
В публикацията Матлоф също така предлага противоречивата идея за „волеви“ звезди, твърдейки че има доказателства, че те сами избират галактическия си път.
Произход на теорията за съзнание на Вселената
Колкото и абсурдно да звучи тази теория тя има не малко уважавани подражатели включително и британският теоретичен физик сър Роджър Пенроуз.
Той въвежда панпсихизма още преди три десетилетия. Пенроуз вярвал, че съзнанието се заражда от свойствата на квантовото заплитане.
Той заедно с анестезиолога Стюард Хамероф са авторите на хипотезата, която гласи, че съзнанието е резултатът от квантовите вибрации в микротубулите.
През 2006 година германският физик Бернард Хайш доразвива тази идея твърдейки, че съзнанието се заражда в квантовия вакуум.
Според неврохирурга Кристоф Коуч:
„Единствената общоприета теория, която имаме за съзнанието, е че то е свързано с комплексност, със способността на една система сама да определя съдбата си.
Но то може да бъде свойство и на изключително прости системи. На теория, някои чисто физични системи, които не са биологични или органични, също могат да притежават съзнание.“
Експериментална фаза
Матлоф и други учени се придвижват към нова фаза – експериментиране. Той изучава поведението на звезди и по-конкретно аномалия в тяхното движение, наречена „Прекъсване на Паранего“.
Чрез телескопа Gaia, използван за картографиране на звезди, Матлоф и екипът му възнамеряват да докажат, че аномалията е свързана с волево звездно поведение.
От друга страна Коч подхожда към експерименталната фаза на теорията тествайки мозъка на живи същества.
Той планира да свърже мозъка на мишки, за да види дали те се сливат в една по-голяма информационна система.
Но според мнозина учени панпсихизма прекалено много опростява сложният въпрос за съзнанието на Вселената. Какво мислите вие?
wakingtimes