Въпросите са вечни, отговор на тях няма… или по-скоро нямаше. Наскоро лекарят и физик Стюарт Хамероф от Центъра за изследване на съзнанието в Университета на Аризона изложи революционна теория, която е толкова убедителна и красива, че изглежда наистина разрешава „мистерията на хилядолетията“.
В мозъка възниква т. нар. квантов колапс – невероятно сложен феномен – и в резултат на това се ражда мисъл.
Но тогава мозъкът се оказва своеобразен аналог на Вселената
Или – квантов компютър, създаден от природата, който е способен мислено да комуникира с всяка точка на Вселената и с всяка цивилизация, дори в покрайнините на Галактиката.
Науката и философията са атакували проблема за съзнанието от две страни. Науката търси материален носител на мисълта, например неврон. Оказа се: когато мозъкът умира, съзнанието изчезва.
Философията отдели „мисълта“ от мозъка и я представи или като етер, изпълнен със знания (Владимир Вернадски и неговата ноосфера), или като „аура“ около главата на човек.
Но тя не можа да докаже нищо
Експериментите с екстрасенси не дават ясен резултат: понякога медиумите показват невероятни ефекти, но често не могат да направят нищо.
И през цялото това време по странен начин квантовата механика остана встрани. Странно – защото именно тя оперира със „съзнанието“ от самото начало.
Квантовата механика казва, че материята и енергията обикновено са в неопределено състояние. По този начин светлината е едновременно вълна и колекция от частици (фотони).
Силата на квантовата механика
Но веднага щом се намеси наблюдател (човек), материята се „дефинира“: светлината например става или вълна, или частица, в зависимост от това какво се „очаква“ от нея. Това е колапсът на вълновата функция (неудачен термин, но всеки е свикнал с него).
Радикалните изследователи казват, че светът изобщо не съществува, докато не го погледнем. Други твърдят, че целият свят е изпълнен със съзнание и е „наблюдател”: и дървото, и камъкът имат съзнание.
Но какво е това в съзнанието, което променя Вселената?
Защо наблюдателят е толкова важен? Физикът и математикът Роджър Пенроуз от Оксфорд, член на Лондонското кралско общество, пръв заподозря, че съзнанието има квантова природа.
Хамероф работи с Пенроуз от около 30 години и иска да разбере как точно работи. Факт е, че квантовата теория на съзнанието е малко… ненаучна и позволява телепатия, четене на мисли, общуване с вековен дъб и духовете на предците, тоест всичко, на което се отдават мистиците.
Самата светлина е съзнание
Преди се смяташе, че съзнателният наблюдател „принуждава“ материята да вземе решение. Сега е ясно, че всичко е обратното: квантовият преход, напротив, поражда съзнание.
Най-важното заключение следва от неговата теория: съзнанието предхожда живота. „Традиционната наука и философия приемат, че съзнанието се е появило в някакъв момент от еволюцията, може би съвсем наскоро с появата на мозъка и нервната система.
Но източните духовни традиции, панпсихизмът и теорията на Роджър Пенроуз за обективната редукция предполагат, че съзнанието е предхождало живота“, пише Хамероф.
И тези предания се оказват верни. Така цялата Вселена е съзнателна, защото съзнанието произтича директно от квантовата механика и относителността.
Човек е „по-съзнателен“ от камък само защото невроните на мозъка са по-удобна среда за квантов преход от кристалната структура на камък или влакната на дърво, но човек определено не е единственият и със сигурност не е първото, мислещо същество.