В статията са представени доказателства за възрастта на пирамидите, тяхното построяване и техниките за пренасяне на многотонни каменни блокове с помощта на ултразвук.
Доказателства за изключително развита цивилизация,
работа с електрически машини, познания в области, които дори днес са недостижими за съвременните напреднали хора.
Митът за праисторията на човека и представянето му като първобитен елементарен организъм спира.
През юни 1976 г. космическата сонда „Викинг 1” навлиза в орбита около Марс.
След два месеца пристига и втората сонда ”Викинг 2”. Двата апарата заснемат 60 000 фотографии на повърхността на цялата планета, но впечатление правят пет снимки на местността Сидония Менза.
Появява се известният мит за „Лицето от Марс”
Три години след като снимките са на Земята започват задълбочени анализи на независими експерти.
Те са заинтригувани не само от лицето, но и от още няколко обекта в близост до Сидония.
През 1993 г. група учени от САЩ и Швеция одобряват доклад на професор Стенли Мак Даниел, в който той анализира подробно аномалиите и представя доказателства за изкуствения произход на „Лицето”.
Намират се критици на теорията, които твърдят, че „лицето“ е светлинна илюзия или издълбан от ерозията камък. Но професор Мак Даниел опровергава това, като показва снимки от различни ъгли на лицето и то е непроменено. Други експерти също са съгласни с него.
Фотоклинометрията е техника, използвана в астрономията за анализ на топографията на Луната.
Д-р Марк Карлото, авторитет в областта на дигиталните образи, прави изследване на двете основни снимки и успява да създаде успешен триизмерен образ на „Лицето”. Изводът му е следният: „Чертите съществуват реално в топографията и от всички гледни точки изобразяват лице.”
От тук започва съмнението,
че ние хората може би имаме нещо общо с планетата Марс. Различни учени започват съпоставки между двете планети и откриват доста съответствия.
Денят на Марс е 24 часа и 37 минути. Има четири сезона, атмосфера и наклонена на вътре ос, но с това приликите се изчерпват.
Марсианската година продължава 687 земни дни, средната температура е – 23 градуса по Целзий. Атмосферата се състои основно от въглероден двуокис и примеси на азот и аргон.
На останалите снимки направени от сондите и взетите проби се виждат ясно канали. Това ни навежда на мисълта, че някога е имало реки и дори морета и на Марс е кипял живот.
През 1980 г. в Лабораторията за космическа биология в Москва е направен секретен експеримент.
Въз основа на данните от апаратите ”Викинг”
руските учени пресъздават околната среда на Марс и внасят в нея земни форми на живот.
Както се очаква, птиците и бозайниците умрели за минути, но влечугите оцелели в продължение на часове, а насекомите в продължение на седмици.
Най-голяма изненада поднесли растенията като гъбите и водораслите, както и бобовите и житните растения, които не само оцелели, но след известно време започнали да се развиват.
През 1987 г. НАСА публикува снимки на открит в Антрактида метеорит с произход Марс. Изследванията показват мехурчета във вътрешността на метеорита.
Те са пълни със съставки от атмосферата на Марс
А вътрешността му съдържа вкаменелости на миниатюрни форми на живот. Възрастта на вкаменелостите е 3,6 милиарда години, със 100 милиона години по-стара от първите примитивни вкаменелости, открити на Земята.
Това означава, че еволюцията на Марс е започнала поне 100 милиона години преди тази на Земята. Тук вече започваме да се доближаваме все повече до мисълта за прародителски контакт между двете планети.
Според съвременните схващания човечеството е произлязло от първобитните хора, които на свой ред са произлезли от човекоподобната маймуна преди 5-8 милиона години.
Останки от първобитните хора са намерени само в Африка. Научният консенсус приема, че видът е живял само в тропическа среда. Това обаче не са били хора, а примитивни човекоподобни животни, които в даден момент от еволюцията са станали хора.
Анатомията им се различава от тази на съвременния човек, но това, което ги различава напълно от животните е изправената стойка и свободните ръце.
Първите следи от хомо сапиенс
в Европа са от 100 хиляди години. Обаче едни строго пазени находки променят тази теория основно. Във Вертешолош (Унгария) са намерени парченца от череп на възраст 450 хиляди години.
В Тера Амата (Франция) са открити отпечатъци от човешко ходило на възраст 400 хиляди години.
Тези находки предполагат, че съвременният човек е съществувал в Европа 100 хиляди години преди хипотетичното си излизане от Африка.
Други находки на човешки челюсти в Испания и дори цял скелет в Ипсуич (Англия), който е на възраст 600 хиляди години, подкрепят тезата, че схващането ни за историята за прародителите ни е изцяло грешна.
Логично е предположението,
че първите марсиански посещения на Земята са направени от роботи.
Те навярно са били последвани от пилотирани кораби. Но за разлика от нашия опит в космическите пътешествия, когато марсианците са пристигнали на планетата ни, тя вече е била населена със живи същества.
Дори в Библията съществуват цитати, подкрепящи тезата за същества от друга планета, дошли тук и смесили гените си с човешките: „Ходели великани по Земята тогава.
И Божиите синове познавали човешките дъщери и те им раждали синове силни и прочути“ (Битие 6:4). По нататък се описва как Господ нарежда на Мойсей да изпрати хора, които да проучат Ханаанската земя.
Те разказват следното: „Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си: и всички люде, които видяхме в нея са превисоки мъже. Там видяхме исполините, Енаковите синове от исполинския род: и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се сторихме и на тях“ (Числа 13:32-33).
Точно толкова разпространена, колкото легендите за великаните е и идеята, че някога всичко е било по-добро по-съвършено и по-красиво от сега.
НП/от Емануил Чопев