Политическият експерт и изборен анализатор проф. Михаил Константинов в интервю за Агенция „Фокус“във връзка с проведения референдум в Турция за конституционни промени, разширяващи правомощията на президента.
Фокус: Проф. Константинов, как ще коментирате резултатите от провелия се референдум в съседната ни държава Турция?
Михаил Константинов: Лично аз имам опасения, че този референдум може по-скоро да раздели турската нация, отколкото да я обедини. Повечето анализи, които прочетох, също са в този дух. За съжаление, резултатът е доста близък. Отговорите „Да“ и „Не“ са приблизително еднакви. Разликата е само 1 млн. гласа. Това дава е в полза на онази част, която загуби. Предстои официално да бъдат обявени резултатите, но то е ясно какви ще бъдат. Референдумът минава, макар и на границата. Големите градове и интелигентната част от населението очевидно гласува против поставените въпроси в референдума. Това вещае бъдещи конфликти в Р Турция.
Фокус: Изненадан ли сте от близките резултати в подкрепа и срещу проведения референдум? Какво ни показа разпределението на гласовете за ситуацията, в която се намира турското общество?
Михаил Константинов: Не съм изненадан от резултата, защото повечето от социологическите проучвания сочеха сходен такъв – победа с малко в полза на Ердоган и на хората, които той представлява. Резултатът не е изненадващ, но е неприятно близък и ще даде полза за оспорвания и недоволство на голяма част от населението. Надявам се все пак протестите в Турция да минат мирно и дано да няма жертви, защото и това се случва. Разпределението на гласовете е ясно. Против референдума бяха големите градове, плюс части от Анадола, където е кюрдското население, но също така и средиземноморското крайбрежие на Турция. Грубо казано, вътрешността на страната, селска Турция победи градска Турция.
Фокус: Какви процеси да очакваме занапред при очевидната поляризация на турското общество и ще създаде ли това пречки при прилагането на реформите?
Михаил Константинов: Проблемите са много и най-различни. Естествено, най-тежкият проблем за Турция е гражданската война – 15-20 млн. кюрди, които живеят на турска територия, категорично искат автономия и последващо отделяне. Този проблем не е решим в близко време и не виждам как ще бъде решен по разумен начин. Най-тежкият проблем за Европа са 3-те милиона хора, които в Турция може и да са бежанци, но в България, като попаднат, вече не са. Ако гражданската война в Турция се разгори с нова сила, ще имаме истински бежанци – турци, които бягат от гражданска война и тук вече не можем да им откажем гостоприемство, защото са истински бежанци по смисъла на дефиницията на ООН. Хората, които в момента прекосяват нашата граница не са бежанци, те са икономически мигранти.
Фокус: Има ли някаква друга заплаха за България с оглед на предстоящите процеси в Турция?
Михаил Константинов: Първо, Турция за нашите мащаби е огромна държава. Тя е 10 пъти по-голяма от България и като население, и като икономика. Всяка нестабилност там е пряка заплаха за България. Не знаем какво ще се случи, ако се ожесточи войната в тези области, които наричаме Кюрдистан. Ако от там се откъсне някакво парче от Турция, съвсем естествена реакция за едно изнервено турско ръководство е да посегне върху България. За съжаление, не можем да забравим случая с Кипър. Кипър е учебникарски пример за това как две натовски държави се сбиха по между си и едната се настани в територия, контролирана от другата, въпреки че Кипър не е бил част от Гърция, но все пак това е считано от всички гърци за тяхна територия. Не виждам какво ще им попречи, ако турците решат дори да навлязат на наша територия. Ние в момента не можем да ги спрем, а не съм сигурен, че НАТО ще ни защити в този случай.
Фокус: Каква линия на поведение трябва да поеме страната ни оттук нататък спрямо Турция?
Михаил Константинов: Официално отношенията между България и Турция са добросъседски и трябва да продължат да бъдат такива. От друга страна не можем да не реагираме остро срещу всички опити за намеса в нашите вътрешни работи. Подкрепата за една етническа партия в България от страна на турската държава е абсолютно недопустима. Това, което видяхме, не бива да се повтаря. Още повече, че този експеримент следващия път може да излезе и „успешен“. Така че отношенията трябва да са добросъседски, партньорски по линия на НАТО, но категорично недопускане на намеса на чужди сили в нашите вътрешни работи, специално на някои кръгове на Р Турция. Те очевидно имат амбиции да подклаждат етнически проблеми в България.
Фокус: Съветът за национална сигурност на Турция препоръча удължаване на извънредното положение, което вече на два пъти беше удължено. Ще бъде ли използвано от Ердоган, за да се справи с опозиционните настроения в обществото?
Михаил Константинов: Очевидно, че това е една от целите на военното положение. В Турция има и формално основание за военно положение. Там се води гражданска война на част от територията на Р Турция, населена с кюрди. Проблемът е, че това наистина може да бъде продължавано многократно и там е доста спорно да се говори за демокрация в държава с военно положение. Да не забравяме, че и във Франция има нещо подобно. Там не се нарича военно, а извънредно, което е близко до военното. Виждате докъде сме се докарали – една от централните най-важни европейски държави като Франция, която е велика република, в момента е с извънредно положение, защото позволи нейната национална сигурност да бъде силно ощетена чрез допускане на такива маси от хора, които са недружелюбно настроени. Това нещо може да се случи и в други държави.
Фокус: Споменахте протестите срещу резултатите от референдума. Каква е възможността те да не бъдат признати?
Михаил Константинов: Резултатът ще бъде признат, за това нямаме никакви съмнения. Ако турското ръководство и президентът Ердоган в частност проявят малко разум, те могат да внесат такива поправки в Конституцията на Турция, които да бъдат все пак приемливи и за опозицията. Ако обаче Ердоган реши да действа твърдо без да се съобразява с мнението на опозицията, може да стане много тежко. Според мен правилното решение е да седнат на масата управляващите турски политици и опозицията и заедно да видят какви корекции да нанесат на Конституцията. Според мен има явно отдалечаване от идеите на Ататюрк и по-скоро един друг човек се кани да става Ататюрк. Ататюрк значи баща на турците. Знаем за един Кемал, който е досегашният, а един друг човек иска да стане Ататюрк №2. Тези негови амбиции могат да се окажат опасни.
НП/Люба АЛЕКСИЕВА, агенция Фокус*, пълен текст