В България думата „преход“
никога не означаваше само смяна на политическата система. За милиони хора тя означаваше затворени заводи, празни цехове, безработица, обезлюдени градове и усещането, че една държава губи икономическата си основа.
Повече от три десетилетия по-късно въпросът остава същият. Беше ли всичко това неизбежно или някой предварително беше написал сценария?
До 1989 година България разполагаше с развита индустрия. Машиностроене, електроника, химическа промишленост, металургия, корабостроене, военно производство и селско стопанство осигуряваха работа на стотици хиляди души.
Част от предприятията работеха неефективно в условията на плановата икономика. Други изнасяха продукция и носеха сериозни приходи.
След началото на прехода започна приватизацията
Тя беше представяна като път към свободния пазар. Заедно с нея дойдоха ликвидации, раздържавяване и разпродажба на предприятия.
Немалко активи смениха собствениците си срещу символични суми. Други бяха оставени да трупат дългове, след което производството беше прекратено.
Този процес и днес разделя обществото.
Има предприятия, които бяха модернизирани и оцеляха. Има и десетки случаи, документирани в парламентарни доклади, журналистически разследвания и съдебни производства, при които активи с висока стойност бяха продадени евтино или унищожени.
За хората последствията бяха болезнени
Инженери останаха без работа. Конструктори напуснаха страната. Работници, изграждали десетилетия българската индустрия, се оказаха ненужни. Цели градове загубиха икономическата си опора.
Едновременно с това се появиха нови икономически групи, които за кратко време придобиха заводи, банки, туристически комплекси, земя и инфраструктура.
Част от сделките се оказаха успешни. Други и до днес пораждат въпроси дали общественият интерес е бил защитен.
Тук възниква най-трудният въпрос
Ако една икономическа система се заменя с друга, задължително ли е унищожаването на всичко изградено преди това? Не можеше ли работещите предприятия да бъдат модернизирани, вместо ликвидирани? Не можеше ли преходът да създава, вместо да разрушава?
Днес светът отново говори за преход. Този път към дигитална икономика, изкуствен интелект и общество, основано на данни. Отново се обещава по-добро бъдеще. Отново се повтаря, че промяната е неизбежна.
Историята на България ни остави важен урок
Всеки преход има своите печеливши и своите губещи. Докато обществото обсъжда лозунгите, собствеността сменя притежателя си. Докато хората спорят за идеи, икономическата власт се преразпределя.
Затова думата „преход“ не е само исторически термин. Тя е предупреждение. Всяка голяма промяна променя правилата, собствеността и живота на милиони хора.
Истинският въпрос никога не е дали преходът ще се случи. Истинският въпрос е кой пише сценария, кой плаща цената и кой прибира печалбата.