България

Проф. Иво Христов: Българите са загубили собствената си цивилизационна физиономия

Времена на кръстопът

Живеем в сложни, трудни, изпълнени с политически обрати и предателства години. Довчерашни съюзници стават врагове, а враговете приятели.

Колосалното разделение на света се усеща по социалните придобивки изчезващи една по една от портфейла на обикновения човек. Страната ни е на кръстопът.

Някои определят това като плюс, други не. Дали е така и какви ходове да очакваме на шахматната дъска на политическия елит? За тези, а пътьом и други казуси, разговаряме с проф.д-р Иво Христов.

Стойчо Керев: Каква е ролята на България в тези времена на непрекъсната динамика както в регионалните, така и в световните процеси?

Проф. Иво Христов: Ще бъда директен. България не играе роля в тази ситуация, роля играе българската територия, която за добро или лошо е създавала твърде много проблеми като гранична пресечна територия между Ориента и Запада и между Севера и Юга.

Ако под България Вие разбирате някаква геополитическа или държавна субектност, България я е загубила много отдавна, тя не съществува на политическата карта.

Но тъй като територията на България е важна за разиграването на ходовете на големите геополитически играчи, които вие споменахте, а именно колизията от сблъсъка между Турция и Европа, Русия и САЩ.

Част от тези събития се причисляват разбира се и в нашия край. И по тази причина България е принудена да бъде въвлечена буквално “за косите” в геополитическия ребус. Така че ако ме питате каква роля играе България, тя играе ролята на терен, на обект, в който се разиграват исторически събития, но тя не е участник в тях.

Стойчо Керев: Каква България бихме искали да виждаме е едно, а каква България реално наблюдаваме – съвсем друго. Разочаровани ли са хората?

Проф. Иво Христов: Отново цитирам известната максима на Сталин, че има логика на желанията и логиката на ситуацията. И не винаги логиката на желанията съвпада с логиката на ситуацията.

Аз съм обвиняван неведнъж от българските медии, които дълбоко не уважавам, поради техния изключително нисък професионализъм, съчетан с доза слугинаж, това са хора, които са дълбоко некомпетентни в делата, с които се занимават.

В този смисъл дори слугинажът  изисква все пак известна доза професионализъм. Обвиняван съм, че едва ли не съм мизантроп номер едно на републиката, защото не предлагам весели картинки на опростялото и оскотяло българско население. Отказвам да влизам в тази роля. Има си достатъчно клакьори за целта.

Стойчо Керев: И все пак…

Проф. Иво Христов: И когато говорим за България, нека да не подменяме желаното с действителното. България се намира в много тежка ситуация и това не са някакви обвинения, а по-скоро констатация.

Тя е с изчерпан демографски и икономически потенциал и е периферна територия, буферна зона между Европа и Ориента и между Европа и Русия.

Българите са загубили собствената си социална и цивилизационна физиономия, културата е с нисък политически хоризонт и с повратлива политическа класа, която винаги е играла роля на пета колона на съответния, който е владял тази територия. Това е за съжаление. То не звучи хубаво, но за сметка на това е вярно.

Стойчо Керев: Как мислите турският държавен глава ще бъде ли докрай коректен с европейските партньори или ще ги подведе?

Проф. Иво Христов: Естествено. Какво друго може да се очаква. Аз го бях написал преди 5 години. Турция бавно, но сигурно се отлепва от западния геополитически кораб. Някои тогава си мислеха, че това е представяне на друга действителност, но това наистина е така.

Резултатът от тази изключително рискована операция може да бъде че или кораба ще потъне, т.е. Турция ще бъде взривена отвътре, натоварена с огромното количество системни противоречия или точно обратното – Турция ще влезе в съвършено различна геополитическа орбита и ще играе ролята на самостоятелен геополитически играч.

В момента се намираме в точка на дислокация, тоест дали тя ще поеме в едната, в другата или третата посока. Изключително опасна ситуация от гледна точка на историята, тъй като това може да доведе да странични вреди, включително и за съседните територии, в случая България.

Тогава ако Турция действително бъде вкарана в блатото на жесток вътрешен граждански конфликт, етнически и религиозен, ситуацията с бежанците ще ни се стори оперета, на фона на всичко, което може да се разрази.

Стойчо Керев: Как бихте оценили политическото поведение на Анкара?

Проф. Иво Христов: По отношение на това дали Ердоган е искрен или неискрен, той е искрен по отношение на интересите на новия анадолски елит, който той представлява. Зад Ердоган стои една значителна част от анадолското турско общество, на което даде шанс, работа, хляб и развитие в ислямската форма на турската цивилизация.

В този смисъл, отвъд политкоректните заигравания, Ердоган е представител на една автентична Турция, която не желае повече да участва в шизофренната роля на запад на изтока или изток на запада, която и даде Кемал Ататюрк. И изобщо кемалисткия курс по отношение на модернизирането и създаването на Турция като държава.

В това отношение интересите на Турция и тези на Европа диаметрално се разминават, това е обективно заложено. И оттук нататък ние само ще присъстваме в драмата на ситуацията.

Стойчо Керев: В България всеки се бори за симпатията на Русия, САЩ, Турция… Все за някаква тясна връзка лелеем.

Проф. Иво Христов: Точно така. Щом важните социални и политически разделения са точно “филството” или “фобството” към чужда на България сила, било то Русия, САЩ, Запада или Турция, това показва нещо жестоко и крайно неприятно за нашата българска субектност. Това означава, че ние не структурираме нашето геополитическо ориентиране към автентичния български интерес, поради една много проста причина – такъв просто отсъства.

Отсъства дефиницията на това що е то българското. То винаги е било функция и рефлексия на външна сила. Това е крайно неприятно и голяма част от това, което се е нарекло българска експертна общност няма сетива за него, камо ли да го дефинира.

Стойчо Керев: На финала на този разговор да Ви върна към раздялата на Великобритания с Европейския Съюз. Какво да очакваме?

Проф. Иво Христов:  Дефинирам Brexit като спасяване на британския кораб от потъващата Европа. Британските елити, които са част и от глобалните елити са много добре запознати с процесите, които ще се разразят в най-скоро време и навреме вдигат котвата.

Ако използвам старата терминология на Карл Шмит, метафорично англосаксонската цивилизация е кораба, докато Европа е домът. Корабът е клатушкащ се винаги пътуващ нанякъде, той не е закотвен във времето и пространството със съюзници.

Той има само собствените си интереси, интересът за оцеляването на кораба и неговия екипаж.

Докато сушата или домът, това е съвършено друго нещо. Не може да се измести, далеч по-трудно е. В този смисъл британците вдигнаха котва и се отделят. Да му мислим ние.