Малко исторически събития са обвити в толкова много митове и полуистини, колкото продажбата на Аляска от Русия на Съединените щати.
И до днес често се чува твърдението, че „Аляска е дадена под наем за 99 години“ и че срокът на договора изтича едва в наше време. Истината обаче е далеч по-различна – и далеч по-окончателна.
На 30 март 1867 година във Вашингтон е подписан „Договор за отстъпване на руските владения в Северна Америка“ между Руската империя и САЩ.
Договорът
От руска страна стои подписът на император Александър II. От американска този на държавния секретар Уилям Сюърд.
Той успява да убеди Сената да одобри сделката въпреки първоначалното недоумение.
Цената – 7,2 милиона щатски долара в злато по онова време изглежда абсурдно висока за една студена и „безполезна“ територия.
Пресата в Америка дори нарича покупката „Глупостта на Сюърд“.
Но зад договора няма никаква временност
В официалните клаузи се говори ясно за „прехвърляне на собственост“. Русия окончателно и завинаги се отказва от Аляска и прилежащите й острови.
Съединените щати заплащат за тях веднъж завинаги. Няма срокове, няма право на връщане, няма „наем“.
Причините Русия да продаде Аляска са няколко. След Кримската война империята е в тежко финансово положение.
Поддържането на далечната северноамериканска колония е скъпо и почти безполезно.
Москва се опасява, че Великобритания, вечният й съперник в Тихия океан, би могла лесно да превземе Аляска, ако се стигне до нов военен конфликт.
Продажбата на САЩ е вид геополитически ход. По-добре територията да бъде продадена на потенциален партньор, отколкото да бъде загубена безвъзмездно.
Съдбата се усмихва на Вашингтон
Оказва се, че „безполезната ледена пустош“ крие неизмерими богатства. Злато, нефт, газ, риба и стратегически ресурси.
През 1896 г. Златната треска в Клондайк оправдава всеки цент от сделката. По-късно нефтените находища в Северен Слоуп превръщат Аляска в ключова енергийна артерия на Америка.
Митът за „99-годишния наем“ се появява в по-късно време
вероятно като плод на народното въображение или на пропагандни интерпретации. Но историческите документи са категорични.
Аляска не е под наем, тя е окончателно продадена. От 1959 г. насам територията вече е официално 49-ият щат на САЩ.
И все пак легендата за „временния договор“ продължава да циркулира. Защо?
Защото в колективното съзнание изглежда невъзможно една империя да се раздели завинаги с толкова огромна земя.
Може би именно тази мисъл кара мнозина да търсят „скрита клауза“ и „забравена истина“.
Но в архивите, в официалните документи и в правната реалност Аляска е и ще остане американска земя – завинаги.