„Помня го ясно“ звучи убедително в личен спор. Като доказателство тази увереност не стига. Изследователи показват как хората приемат добавени подробности за част от вече видяното.
Изкуственият интелект дава нови средства за подобна намеса. През април 2025 г. екип с участието на Масачузетския технологичен институт публикува експеримент с 200 души.
Участниците разглеждат снимки, изпълняват междинна задача и след това виждат изображения или видеоклипове според групата си. Част от материалите съдържат промени, създадени с AI.
При последващия тест групата, гледала генерирани видеоклипове от променени снимки, има около два пъти повече неверни спомени спрямо контролната група.
Увереност или грешка
Тези участници проявяват и по-висока увереност в погрешните си отговори. Те приписват на първоначалните изображения подробности, които липсват в тях.
Тъкмо увереността заслужава внимание. Човек, който се колебае, има причина да провери. Човек, който смята спомена си за точен, трудно допуска въпроса дали някой по-късно е повлиял на представата му.
Друго изследване с 200 участници, публикувано като предварителен научен доклад през август 2024 г., проследява влиянието на разговор с чатбот.
Хората гледат видеозапис на престъпление, а след това отговарят на въпроси. Експериментът включва и подвеждащи въпроси.
Чатботът и контролната група
Непосредствено след разговора групата с генеративен чатбот показва над три пъти повече неверни спомени спрямо контролната група.
При проверката седмица по-късно ефектът се запазва. Увереността в погрешните спомени също остава по-висока. Резултатите се отнасят до конкретни експериментални условия.
Те установяват изкривяване на подробности от видяното. Твърдението за произволно пренаписване на цял човешки живот би надхвърлило тези данни.
Ние журналистите
За журналистиката тук възниква въпросът как да проверяваме свидетелства в среда с убедителни изкуствени изображения. Ако човек описва дадено събитие, трябва да установим и какви материали е гледал след него.
Разказът му заслужава съпоставка с оригиналния запис и с други независими доказателства. Има значение и как задаваме въпросите.
„Какво видяхте?“ оставя място за собствен спомен. „Видяхте ли оръжието?“ вече въвежда предмет, чието присъствие предстои да докажем. Това е пример за внушение, което изисква внимание и в човешки разговор.
Личните архиви
Темата достига и до личните ни архиви. Когато превръщаме стара снимка във видео, програмата добавя движение, което фотографът никога не е заснемал.
Получаваме нова интерпретация на кадъра. Този произход трябва да остане ясен и след години. Затова въпросът „Откъде знам това?“ заслужава място до „Какво помня?“.
Видяхте ли самото събитие, прочетохте ли чужд разказ, или срещнахте по-късна обработка? Разликата има значение, когато по спомена си съдите за човек, вземате решение или разказвате собствената си история.