Случаят с шестте тела край Петрохан вече не е само криминално разследване.
Той се превърна в огледало на общественото напрежение и на страха от всичко, което звучи като „ритуал“, „секта“ или „сексуално извращение“.
В публичното пространство започна да циркулира спекулация за сексуален елемент в трагедията, включително намеци за ориентацията на жертвите.
Защо става така?
У нас обществената чувствителност към теми като педофилия и сексуално насилие е изключително висока. Причината е ясна.
През последните години имаше реални случаи на злоупотреби, които засилиха недоверието и подозрителността.
В този контекст всяка трагедия с потенциален сексуален елемент автоматично активира морална паника.
Моралната паника има ясна динамика
Появява се шокиращо събитие. Следва информационен вакуум. После се появяват хипотези, които дават „голямо обяснение“.
Обществото започва да търси виновник в група, която вече е обект на страх или подозрение.
Това не означава, че сексуален елемент не бива да бъде разследван. Ако има данни за сексуално насилие, то е редно да бъде разследвано. Другото е личен акт.
Но изследването на евентуално престъпление не е равнозначно на стигматизиране на общности.
Какви са другите страхове?
Случаят „Петрохан“ ни показва колко лесно трагедията може да се превърне в символ на по-широки обществени страхове.
Вместо да анализираме конкретните факти, започваме да говорим за „упадък“, „тайни ритуали“ и „разврат“.
Истинският въпрос е друг…
Дали институциите ще представят ясна, медицински и юридически обоснована картина на случилото се.
Без прозрачност обществото ще продължи да запълва празнотите с подозрения.
Страхът е разбираем. Паниката не е полезна.
Петрохан е тест за зрелостта на обществения дебат. Ако искаме истина, трябва да настояваме за доказателства, а не за внушения.