В Египет, Етрурия и древен Китай археолозите откриват огледала до телата на мъртвите. Защо хората са изпращали близките си в отвъдното с предмет, способен да показва собственото им лице?
Огледалото винаги е притежавало особена власт над човешкото въображение. То показва образ, който съществува пред очите ни, но остава недостижим за ръката.
Древните цивилизации са познавали това странно противоречие и са му придавали значения, далеч отвъд суетата.
Археологическите разкопки разкриват необичаен погребален обичай. В гробници на хиляди години лежат внимателно изработени бронзови огледала.
Някои са поставени край лицето на покойника, други придружават личните му вещи.
Защо мъртвият е имал нужда от отражение?
Огледалото и пътят на душата
В Древен Египет огледалата били свързвани със слънцето и възраждането. Полираният бронз отразявал светлината, а кръглата му форма напомняла слънчевия диск на бог Ра.
Вярванията за задгробния живот превръщали този предмет в част от религиозната представа за продължаване на съществуването.
Египтяните поставяли огледала в погребенията както на жени, така и на мъже. Сред известните находки е огледалото на Месехти, управител от XI династия.
Дървената му дръжка носи изображения на свещеното око Уаджет, свързано със закрилата.
Тук възниква въпросът дали огледалото е трябвало да съхрани външния образ на човека, или да му помогне в пътуването след смъртта.
Предмет, който прогонва невидимото
В древен Китай бронзовите огледала получавали още по-различно значение. В някои погребални традиции хората вярвали, че отражението отблъсква злите сили и предпазва покойника.
Върху обратната страна на огледалата майсторите гравирали геометрични фигури, митологични същества и символи на небесния ред. Известни са и образци с пожелания за благополучие и дълъг живот.
Огледалото вече не служело единствено на живия човек. То участвало в представата за невидимите сили, които продължават да действат след смъртта.
При етруските в древна Италия бронзовите огледала често носели сцени от митологията. Множество екземпляри са открити в гробници, особено женски.
Това подсказва връзка между личната идентичност, общественото положение и представите за отвъдното.
Кого вижда човек в отражението?
Съществува и по-дълбок философски въпрос. Когато човек гледа отражението си, той вижда собственото си лице така, както го виждат останалите.
Образът е негов, но същевременно стои срещу него като друг човек. Дали именно това преживяване е породило вярването, че огледалото притежава връзка с душата?
Етнографските изследвания познават култури, в които отражението и сянката се свързват с духовната същност на човека. Тези вярвания не са еднакви и не доказват общ древен култ.
Археологията установява наличието на огледала в погребенията
Тя разкрива тяхната изработка, украса и място сред останалите предмети. Точните намерения на хората, извършили ритуала, невинаги подлежат на възстановяване.
И все пак остава една загадка. Защо толкова отдалечени общества са свързвали отражението с представите си за живота след смъртта?
Днес заставаме пред огледалото, за да проверим как изглеждаме. Преди хилядолетия някои хора са оставяли същия предмет до мъртвите, вярвайки в неговата защитна или духовна сила.
Ако огледалото показва тялото, какво са очаквали древните да види душата?