Величествена статуя на Джорджано Бруно краси сърцето на Рим, за да гризе съвестта на тези, които някога са го обвинили и осъдили на смърт.
Въпреки че е изглеждал като обикновен монах с качулка, облеклото му е подсказвало за мистерия, дори за магия.
Съществуват доказателства, че Джордано Бруно е бил влиятелен вещер и магьосник, който е всявал респект сред християните.
По странно стечение на обстоятелствата днес неговия паметник е използван за пресъздаване на образа на наемните убийци от древното минало, Асасини, в култовата компютърна игра.
А може би Провидението така отмъщава за един от любимите си синове?
Мъж, чийто ум е ужасявал църквата
Джордано Бруно е роден на 1-ви януари 1548 година в Нола, с името Филипо Бруно. Още от ранна детска възраст се заражда страстта му към науката.
За философ, астролог, математик и поет, той е бил доста спорна за времето си личност. Джордано вярвал, че един блестящ ум може да спаси света.
Той е бил неоплатонист, който следвал ренесансовия херметизъм и възгледите на философа Авероес.
Бруно не бил заинтересован от посредствен
и спокоен живот, а жадувал да изследва, анализира и да разреши много от въпросите, които са били забранени от католическата църква.
Той станал доминикански монах, но в същото време практикувал дисциплини, които били забранени за един добър християнин. Според изследванията на Карън Гарвин:
Философията на Бруно е била, меко казано, необикновена
Езичник до мозъка на костите си, той създал микс от древно познание, включващо творбите на Лукреций, Питагор и на херметиците. Както и възстановки на работите на италианския хуманист Марсилио Фичино и философа Джовани Пико дела Мирандола.
Бруно изхвърля християнските елементи от собствената си философска система, която по-късно става известна като ноланизъм, и ги заменя с езическата магия в пълен разцвет на Хермес Трисмегистус.
Херметичните възгледи включвали
астрологията и окултните науки, „тайните добродетели на растения и камъни“ и хомеопатичната магия, както и „създаване на талисмани, които извличат сили от звездите“, а и други подобни.
Философията на Бруно всъщност е била вид пантеизъм. Неговите анти-аристотелистки възгледи не били нито общоприетите католически, нито общоприетите протестантски.
Силата му произтичала от древната египетска магическа философия
Джордано Бруно писал за магия, а това не била типична тема за хората, свързани с църквата.
Като монах от Доминиканския орден, от него се очаквало да се противопоставя на всякакви свръхестествени твърдения. Но книгата, която е неговият манифест, е за магията, в която той вярвал.
Според него магията се оснавава на илюзорни образи и освобождаване.
Творецът на спомени
Също така вярвал, че е творец на спомени, чиито изображения на планети могат да се смятат като поезия за визуалните изкуства.
Бруно вярвал, че изображенията, които създавал, проникват в астралното тяло или в ума.
Според текстовете му, той практикувал създаване на връзки и вериги, наречени vincula (бел. ред. – задължителен).
В магията изричането на заклинанията е от значение, но е важна и еротичната връзка, която е известна като „върховна връзка“.
Той вярвал, че всички емоции и връзки са свързани с любов, желание или и двете.
Метафизика и страст
Неговата практика води до заключението, че има три порти, през които трябва да мине човек, за да придобие опит в областта на метафизичните сили.
Астрономията била друга негова страст. Според него, звездите не са нищо повече от слънца, които са на по-далечно разстояние от Земята и са заобиколени от екзопланети.
Ученият също вярвал, че Вселената е безкрайна и тя няма център. Както е добре известно тези спорни възгледи носят много проблеми на Бруно.
През 1593 година е обвинен в ерес от римската инквизиция. Ученията му са смятани за опасни за католическата църква и затова е осъден на смърт.
Но обвинен ли е без да има доказателства?
Трудно за вярване е, че той не е знаел каква ще е съдбата му, когато църквата разбере за силното му влечение към силата на спомените, астрономията и магическото познание.
Джордано очевидно е бил невероятно интелигентен и широкоскроен, но дебатът относно магическите му способности и до днес е отворен.
Убит е от Светата инквизиция на 17.02.1600 година в Рим, като е изгорен на клада.
Все пак духът на мистика бил прекалено силен, за да изчезне
Дори сега работата му е много разпространена сред изследователите, а възгледите му печелят много последователи.
Свръхбогати колекционери, фондации и могъщи тайни секти издирват всяка прашинка от работата му.
Ако притежавате и къс от негова оригинална работа пуснете обява в интернет. Още преди да сте станали от компютъра ще позвънят на врата ви.
Смята се, че там някъде в неговите творби е скрит ключът за царството Божие. Статуята му и до днес огрява един от най-кокетните площади в Рим, „Кампо деи Фиори“.
И неговата осанка напомня на поколенията…
Понякога е необходимо да изгориш, за да стигнеш до край
НП/2023