Древните народи не са пазили образа на дракона случайно. Той е знак за сила, страх, власт и тъмна енергия.
Различни цивилизации, разделени от време и континенти, пазят почти една и съща фигура.
Огромна сила, пазител на тайна, носител на страх, огън и знание. Това не прилича на случаен мит. Прилича на код, запечатан дълбоко в човешкото съзнание.
На Изток драконът носи небесна мощ и ред
На Запад често е враг, който е добре да бъде победен. В българските и балканските вярвания той стои по средата.
Змеят е и страшен, и закрилящ, и земен, и свързан с нещо по-голямо от човека.
Точно тук идва същинският въпрос. Защо този образ не изчезва?
Отговорът е неудобен
Защото драконът не разказва само за миналото. Той разказва за нас.
Всеки човек носи своя вътрешен дракон.
Това е онази сурова мощ, която може да руши, но и да издига. Това е гневът, амбицията, страстта, волята за надмощие
И още нещо много важно, това е онази тъмна енергия, която човек или овладява, или тя овладява него.
В старите легенди героят никога не среща дракона случайно. Срещата идва в решителен миг.
Драконът винаги пази тайна или съкровище
С други думи, той стои там, където слабият се отказва, а готовият преминава.
Днешният свят се смята за по-умен от древния. Това е самозаблуда.
Ние не сме убили драконите. Само сме ги преоблекли в нови форми. В култа към силата. В обсебването от власт. В човешката битка със собствената си сянка.
Затова темата за драконите не е бягство в мистика. Тя е разчет на човешката природа.
Но защо е толкова мистично всичко това?
Драконът е символ на онова, което плаши човека, но и на онова, което го прави силен, ако има смелост да го погледне право в очите.
Може би драконите не са ходили по земята така, както си ги представя легендата. Но едно е ясно. А дали пък в езотеричен план не са и нашите създатели?
Те продължават да живеят в съзнанието ни, защото назовават нещо истинско. Нашия страх. Нашата мощ. И вечната битка между хаоса и реда вътре в нас.
Епизодът за драконите гледайте в Patreon
