Какво се случва в Америка и по света?

Миграцията никога не е била просто движение на хора.

Тя е дълбоко отражение на световната нестабилност, на скритите войни, климатичните кризи, икономическите асиметрии и невидимите социални трусове.

Днес тя е не просто статистика, а предупреждение. Защото, когато милиони напускат родните си места не по избор, а по принуда, нещо в глобалната система се е счупило.

Америка е в окото на бурята

На южната ѝ граница с Мексико се разиграва човешка драма.

В тази картина бежанци от Централна и Южна Америка, от Хаити, Венецуела, Хондурас и дори от Африка и Азия, вървят пеша хиляди километри, водени от отчаяние.

Американската администрация, независимо от партийния цвят, вече не контролира процеса – тя просто реагира.

Лагерите са препълнени, граничните служби са претоварени, а обществото е разделено между състрадание и страх.

Големите градове

Градове като Ню Йорк и Чикаго въвеждат извънредни мерки, за да поемат прилива от нови мигранти.

В същото време, крайнодесни групи използват темата, за да подклаждат омраза и да печелят политически точки.

Но миграцията не е американски проблем. Това е планетарен феномен. В Европа вълните от Близкия изток, Африка и Азия не спират.

Лампедуза, Гърция, България, Унгария, дори скандинавските страни вече не могат да се скрият зад либерални маски.

Под повърхността зрее напрежение. Едни виждат в мигрантите нова работна сила, други – заплаха за културната тъкан.

Картата на света се преначертава

не от армии, а от потоци от хора, носещи със себе си надежда, но и гняв. В Субсахарска Африка засушаването изтри цели региони от картата на земеделието.

В Пакистан, след исторически наводнения, цели семейства се отправят към Европа. В Украйна, милиони се разселиха поради войната, а в Русия – поради политически репресии.

В Латинска Америка инфлацията, наркокартелите и рухналите институции тласкат нова миграционна вълна. Светът буквално се премества.

Миграцията е не само следствие. Тя вече е инструмент

Държави я използват като геополитическо оръжие – да насочат поток от бежанци към съседа, за да го дестабилизират.

Или да я задържат срещу икономически облагодетелстване. Това вече се случва между Турция и ЕС, между Беларус и Полша, между Мароко и Испания.

И ако днес гледаме на мигрантите като на „другите“, нека не забравяме – утре можем да бъдем ние. Какво ще стане тогава? Ще се появят нови граници?

Миграцията не е вълна, която ще премине. Тя е симптом. Светът е болен от неравенство, корупция, разруха и алчност.

НП