Каква е ролята ѝ в развитието на човечеството?
Религията ни е дала алгебра, испанската инквизиция и кантатите на Йохан Себастиан Бах.
Дебатът за това дали религията повдига човешкия дух или изважда на показ най-първичните ни инстинкти се води от хилядолетия. Има толкова много примери и аргументи и от двете страни.
Последният рунд бе стартиран след привидно религиозно подбудените терористични атаки на 11 септември, след които „новите атеисти“ започнаха по-гласно да изявяват мнението си.
Според уважавани личности като биолога Ричард Докинс и невролога Сам Харис рационално мислещите хора биха стигнали до заключението, че религията е зла, ако следват доказателствата.
Те от своя страна са били обвинявани в даването на много конкретни примери, които могат да бъдат сметнати за изключения.
Може да предположите, че е невъзможно да се направи преценка по толкова сложен и многопластов въпрос.
Въпреки това в последните години са направени опити за дисекция на този казус, използвайки научен скалпел.
Изследователите търсели как точно неща като философията, световната религия, всемогъщи богове и ритуали са оформили човечеството.
Какво е „добро“ и „лошо“?
Дали религията трябва да бъде сметната за нещо добро, ако е вдъхновила невероятна архитектура и изкуство, но е поробила милиони?
Дали трябва да бъде сметната за лоша, ако осигурила равенство, с цената на свободата на изразяване? Всякакви опити за отговор на тези и подобни въпроси биха били крайно субективни.
Можем да се запитаме дали религията е помогнала за развитието и благоденствието на обществата. Дали е, както много хора вярват, социалната сплав, която поражда сътрудничество?
Изглежда има изненадващо съгласие за моралното значение на сътрудничеството. Според изследване, включващо над 60 общества, хората навсякъде свързват „доброто“ с кооперативно поведение, а „лошото“ с некооперативно поведение.
Оттук можем да се запитаме каква е ролята на религията, ако въобще има такава, в установяването на кооперативно поведение, позволило на обществата да се разрастнат от малки групи до големи империи и национални държави.
Аксиална епоха
Изследването започва от аксиалното време, период, в който според много изследователи цивилизацията е започнала прехода си към модерността.
---
Някъде в средата на първото хилядолетия пр.Хр редица културни промени повлияли на целия свят. Идеята за равенство радикално променила взаимоотношенията между владетели и подвластни.
Това стабилизирало обществата, позволявайки им да се разрастнат и да станат по-комплексни.
Смята се, че религията е имала роля в това. Концепцията за Аксиалната епоха се поражда от наблюденията, че неколцина важни духовни лидери, от които Буда, Конфуций и Заратустра, се издигнали с идеите си, проповядвайки подобни морализиращи идеологии.
Големите Богове
Популярна хипотеза е, че сътрудничеството в комплексните общества е тясно свързано с появата на „Големите Богове“.
---
Те са небесни създания, които настояват техния морален код да бъде следван, и които имат свръхестествени сили на наблюдение и прилагане на волята си.
Повечето от съвременните световни религии имат тези морализиращи богове.
Според някои изследователи установяването на големи държави с голямо население зависело от вярата в подобни богове, които гледали как хората се отнасяли помежду си.
Как могат да бъдат тествани тези идеи? През 2010 година Питър Франсоа от Оксфорд, Питър Туркин от университета в Кънектикът и Харви Уайтхаус започват изграждането на историческа база данни.
Проектът е кръстен Сешат, на египетската богиня на писмеността. Днес той съдържа информация за над 400 общества от последните 10,000 години.
Сложните общества раждат моралните богове, а не обратното
Проучването достигнало до изключително интересно заключение. Учените установяват, че няма доказателства „мегаобществата“ да са се появявали вследствие на морализиране на богове или заради тях.
Учените откриват, че моралът не е водещ за сформирането на обществата.
Те забелязали и, че социалната взаимопомощ е съществувала и преди страхът от наказанието и кармата.
Обществата, обект на проучване, са достигали до средния си брой членове преди появата на божествата им.
Изглежда тези морализиращи идеологии не били директно свързани с разрастването на кооперативните цивилизации.
---
Екипът от около 50 учени анализира базата данни, за да отговори на основния въпрос, а именно – нужна ли е религия за сформирането на сложни социални структури.
Разглеждат се 51 фундаментални характеристики на човешките общества, сред които растеж на населението, бюрокрация, парична система и писменост.
В 20 от 30 проучени региона сред които Франция, Турция и Хаваите, морализиращите божества не се появяват преди сформирането на сложни общества, а след това.
Вместо да спомогнат сътрудничеството с разрастването на обществата, боговете се появявали само след като била премината граница на населението от около милион души.
Тогава какво позволило на обществата да се разраснат?
Според изследването това, което позволило разрастването на обществата, довело и до прехода от травмиращи и редки ритуали към безболезнени и повтарящи се.
По време на този преход се зародили и първите доктринални религии, предшествениците на съвременните световни религии.
Но имало и тъмна страна на това развитие – човешкото жертвоприношение. Те били използвани като форма на социален контрол.
Елитът – старейшините и шаманите, правели жертвоприношенията, поддържайки социалната стабилност чрез всяването на страх.
Според изследването тази практика била оставена, когато населението на отделни общества започнало да достига над 100,000 души.
За владетелите ставало все по-трудно да контролират масите по-този начин, пораждайки единствено бунтове срещу системата.
Архаичните общества рядко се разраствали над 100,000 души, защото били нестабилни и неефективни срещу опити за инвазия.
Обществата, които се разраствали до милиони, били тези, които намирали нови начини за изграждане на сътрудничество – Големите Богове.
Те понижили владетелите си до статута на простосмъртни, положили семената на демокрацията и върховенството на правото и приели по-егалитарно разпределение на правата и задълженията.
За нашите съвременни очи изглежда „лошите“ религии проправили път на „добрите“.
Какво мислите вие?
Част от анализ на Harvey Whitehouse