Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп призова за започване на преговори за ново споразумение за ограничаване на ядрените арсенали, след като изтече срокът на договора Нов СТАРТ.
Това развитие бележи край на последния действащ рамков договор, който ограничаваше стратегическите ядрени оръжия между Вашингтон и Москва.
Нов СТАРТ влезе в сила през 2011 година и постави количествени тавани върху броя на разгърнатите ядрени бойни глави и носители.
Договорът включваше и механизми за взаимни инспекции,
които в продължение на повече от десетилетие осигуряваха предвидимост и относителна прозрачност между двете най-големи ядрени сили.
Изтичането му оставя вакуум в системата за контрол на въоръженията. Призивът на Тръмп идва в момент на силно влошени отношения между САЩ и Русия.
Военният конфликт в Украйна, санкционният режим и прекъснатите дипломатически канали затрудняват всякакъв формат за стратегически диалог.
Именно в този контекст предложението
за ново споразумение звучи едновременно като сигнал за деескалация и като признание за риска от неконтролирана надпревара във въоръжаването.
Анализаторите напомнят, че без действащ договор двете страни не са обвързани с конкретни лимити за броя на стратегическите бойни глави.
Това отваря възможност за увеличаване на арсеналите и за ускорено развитие на нови оръжейни системи, включително хиперзвукови носители и модернизирани ядрени платформи.
Подобна динамика би върнала
световната сигурност към логиката на Студената война, но при значително по-сложна технологична среда.
Призивът за нов договор поставя и въпроса за участието на други ядрени държави. Китай, който разширява стратегическите си възможности, досега остава извън подобни рамки.
Във Вашингтон все по-често се чува позицията,
че бъдещо споразумение трябва да включва повече от две държави, докато Москва настоява първо да се възстанови двустранният диалог.
Изтичането на Нов СТАРТ не води автоматично до криза, но премахва важен предпазен механизъм.
Призивът на Тръмп показва осъзнаване на този риск и отваря пространство за дипломатическа инициатива.
Дали тя ще се превърне в реален преговорен процес
зависи от политическата воля и от способността на двете страни да отделят стратегическата стабилност от текущите конфликти.
В свят с нарастващи напрежения липсата на ясен режим за контрол на ядрените оръжия не е абстрактен проблем.
Тя е фактор, който директно засяга глобалната сигурност и бъдещето на международния ред.