В началото на 2026 година в няколко международни научнопопулярни и академични платформи се появи изследване на италианския инженер Алберто Донини. То поставя под съмнение една от най-устойчивите дати в историята на човешката цивилизация.
Според публикувания предварителен доклад възрастта на Голямата пирамида в Гиза може да надхвърля 20 000 години. Това твърдение излиза извън рамките на класическата египтология и отваря поле за научен и философски дебат.
Донини представя метод
на относителната ерозия, разработен за анализ на варовиковите блокове в основата на пирамидата. Методът сравнява степента на износване между камъни с различна история на експозиция към атмосферни условия.
Приема се, че количеството загубен материал отразява продължителността на излагане във времето. Подходът не дава конкретна дата, а диапазон на възраст чрез статистически модел.
Резултатите публикувани
в източници като La Brújula Verde и ResearchGate, показват силно разсейване. Част от измерванията съвпадат с традиционната хронология, други надхвърлят 30 000 и 50 000 години.
Средната стойност от дванадесет измерени точки е около 24 900 години преди настоящето. Авторът посочва вероятностен интервал между приблизително 11 000 и 39 000 години преди днешния ден.
Тези данни подлежат на проверка и не представляват установен факт. Те служат като основа за поставяне на въпроси, а не като окончателно доказателство.
Ако подобна хронология бъде потвърдена
с независими методи, последиците ще бъдат значителни. Ще се наложи преразглеждане на представите за технологичните възможности на човечеството в края на последната ледникова епоха.
Възниква и въпросът дали фараон Хуфу е строител или наследник на далеч по-древна структура. Тази хипотеза вече се обсъжда в чуждестранни анализи, но без консенсус.
Научната общност реагира
с резерви към метода на относителната ерозия. Той не е валидиран чрез рецензирани публикации в утвърдени научни списания.
Климатичните промени, вариациите в ерозионните процеси и човешката намеса през хилядолетията създават методологични рискове. Поради това водещи египтолози запазват класическата датировка около 2600 г. пр. Хр.
Тази хронология се подкрепя от археологически контекст, надписи и радиовъглеродни анализи на органични материали. Към момента тя остава доминираща в академичните среди.
Фактът, че подобно изследване се появява извън маргинални канали, има значение. Той показва, че границите на допустимия научен въпрос се разширяват.
Науката се развива чрез съмнение, проверка и сблъсък на хипотези. Историята на пирамидите остава отворен разказ.
Това изследване не доказва, че пирамидите са на 20 000 години. То показва, че официалната хронология не е единствената възможна рамка за размисъл.