Около 65% от здравите хора са преживели дежавю поне веднъж в живота си.
Това е преживяване,
при което човек е сигурен, че вече е виждал или преживявал някаква ситуация, въпреки че точните обстоятелства около предишното събитие са неясни.
Има ситуации, в които можем да си спомним един летен ден и себе си, легнали сред класовете на пшеницата и дори да чуем шумоленето им. И от това състояние ни изважда някой, който е близо до нас.
В този случай си спомняме нещо, което никога не се е случило и дори можем да загубим връзка с реалността за няколко секунди. Това е един от видовете дежавю – дежа̀векю̀ „вече преживяно“.
При него чувстваме,
че можем да предусетим всеки детайл – гледката, действията на участниците и дори репликите ни звучат така, сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.
То може да продължи много по-дълго и е много по-реалистично.
При дежавю човек веднага забелязва,
че нещо не е наред и осъзнава, че усещането за повторяемост е фалшиво. А при дежавекю човекът възприема неистинността на чувствата си като обективна реалност.
Професор Крис Мълин (един от най-добрите експерти по дежавю и дежавекю), привежда пример със свой пациент на 80 години, който е инженер.
С възрастта той развива деменция
и започва да изпитва дежавю и дежавекю. Спира да чете вестници и да гледа новини, защото „вече знае какво ще кажат“. Осъзнава болестта си.
Щом съпругата му го пита каква е новината предварително, той отговаря: „Просто имам проблеми с паметта.“ Отказва да отиде в болница.
Твърди, че вече е ходил там. Когато самият лекар му казва, че не го е виждал, той дава „някои подробности“ от несъществуващата среща.
Не е задължително дежавю и дежавекю да имат по-сериозна причина.
Това е просто внезапен проблясък
в специална секция от мозъка, отговорна за спомените и миналото. Той може да е предизвикан и от външни фактори.
Например приближавайки кръстовището си помисляте, че трябва да пресечете.
Секунди преди светофара да светне зелено, се заглеждате в някаква витрина. Мозъкът вече е започнал работа с мисълта за пресичане на улицата, но до непосредствена команда не се е стигнало.
Затова, когато най-после видите зелената светлина и си кажете: „сега трябва да пресека“, мозъкът ви казва, че такъв сигнал вече е имало.
Сред здравото население дежавю обикновено изпитват млади хора, които често пътуват и имат либерални възгледи.
Причината:
младите са по-склонни да забележат нови и необичайни усещания, затова по-лесно забелязват дежавю.
Дежавю и дежавекю нямат негативни физиологически последици. По-неприятни са в психологически план. Представете си да не можете да кажете дали внезапния ви спомен е реален.
Или да сте на море и да слушате крясъка на чайките, а да се окажете край басейна с приятеля си.
Не е много приятно да имате чувството, че вашата реалност във всеки един момент може да се окаже игра на вашето въображение.
НП/проф. Крис Мълин