Когато една нация е на кръстопът, често се вглежда в миналото. То е като огледало на отминалите времена и зарежда хората с оптимизъм.
Съхраняването на частици от историята за поколения дава устойчивост за настоящето. А бъдещето може да се формулира с няколко постулата на истинските родолюбци. Преди това е редно да хвърлим поглед към очевидното.
Захари Стоянов в предисловието към “Записки по българските въстания” пише:
“Ние можем да изброим мнозина херои, които са посягали на живота си, както казах, които са убивали чеда и жени, които са жертвували мило и драго за известна цел и идея.
Каква е била тая цел и идея? Освобождението на България изпод турското иго. Това е за нас достатъчно.”
В наши дни гласовете за разединение крещят неистово
Лъже българофили кръстосват не само страната. Те превърнаха мрежата във вулкан от страсти, манипулации и откровени неистини.
Дали имперските амбиции на Русия всъщност са водели генералите от Москва? И че Александър II, известен с либералните реформи, които извършва в руското общество, е истина позабравена от нас.
Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. Ние пък добавяме към титлата нашето избавление от османското робство.
То от своя страна не било чисто робство, а владичество
Ето ви чиста проба “фейк нюз”. Ако психолозите и социалните антрополози търсят корените на това явление в нас самите, то има и други гласове.
Младите хора все по-често дават урок на нас големите, как се защитава честта на България.
Олимпиади, състезания и международни ученически прояви окичват гърдите на талантливите наследници на Левски, Ботев, Каблешков, Бенковски и хилядите опълченци мъченици.
Сънародниците ни в чужбина забравят за всичко, което разединява и гордо носят българското знаме като символ на различност.
Точно тя прави отликата от останалите народи
Националният трибагреник оцветява красивите лица на момчета и момичета по стадиони и зали.
А възгласа “Българи юнаци” няма аналог в цял свят. Думата ми е за традиция, която е закодираната в кръвта и клетките на българина.
Националното самочувствие и самосъзнание са елементи от първостепенно значение за всички нас.
Тези понятия нееднократно бяха подлагани под въпрос от съмнителни ментори и чужди внушения.
Не бих искал да влизам в спор с десетките глашатаи на всемирната неолиберална линия на поведение. Знам само, че ако на края на света чуя българска реч, ще се зарадвам от сърце.
Това се е случвало на хиляди нашенци в чужбина
Преди години, в жарък ден онемях от изнанада. Влизам в едно магазинче за минерална вода далеч от родината. Обръщам се към продавачката на английски.
Усмихнатата жена ме изслуша внимателно. Връща ми монета и казва – “Заповядайте”. Щях да изтърва бутилката от почуда.
И като настана една приятна суматоха – четвърт час приказки. Излизам от магазана и разказвам случката на моите спътници.
Те са засмяха и сочат мартеницата на лявата ми ръка. Ето това е силата на националната идентичност.
Кипър там ме разпознаха по мартеницата, Германия, Англия, Испания, САЩ, Италия, Латинска Америка …има ли място по света без българи?
Но промяната в нагласата за празника е тенденция, която носи оптимизъм
Въпреки всички диващини, въпреки дупките, въпреки пътищата убийци, напук на политическата вакханалия, българинът носи специален код.
Той се активира в най-трудните времена. Сега сме в трудни, усилни времена.
Моят отговор е простичък. За една обединена и силна нация не само Трети март е празник. Всеки ден е празник.
Днес по-скоро искам да гледам на празника като подвиг, на народ от смели мечтатели. Вдъхновители и апостоли на възраждането, на вмемогъщия български дух.
НП/2025©