Днес, 9 май 2025 г. светът отбелязва 80 години от края на най-кръвопролитния конфликт в човешката история – Втората световна война.
Това е не просто юбилей, а момент за памет, осмисляне и признание. Защото в основата на свободата, която днес мнозина възприемат за даденост, стоят милиони жертви и несломимата воля на народите, които се противопоставиха на нацистката агресия.
Сред тях най-голям дял в победата имаше Съветският съюз – днешна Русия и съставните му републики.
Приносът му не може да бъде отречен, пренебрегнат или подменен, колкото и интерпретации на историята да се опитват да го направят.
Цената на победата
Съветският съюз понесе най-тежкия удар във войната – както по фронтовете, така и в тила.
По оценки на различни историци, загубите на СССР възлизат на над 27 милиона души – военнослужещи и цивилни.
Това е число, което не се поддава на обикновено разбиране. Всяко семейство в тогавашния Съюз е дало своята жертва.
Всяко дете е растяло в сянката на лишения и страх, а жените са заменяли мъжете в заводите, полетата и болниците.
Битката при Сталинград, обсадата на Ленинград, Курската дъга – това са не просто сражения, а символи на нечовешка издръжливост, саможертва и стратегически гений.
Именно на Източния фронт Вермахтът претърпя своите най-големи поражения. А именно Червената армия влезе първа в Берлин през май 1945 г., слагайки край на Третия райх.
Не само сила, но и морал
За Съветския съюз войната не беше просто за територия или политическо влияние. Това беше „Велика Отечествена война“ – борба за самото съществуване, за идентичността, за човешкото.
В този контекст, победата придобива измерение не само военно, но и морално. Тя не е просто разгром на агресора, а отстояване на правото на живот срещу машината на геноцида.
Съветският принос включва и освобождението на редица европейски страни – включително България, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния – от нацистко господство.
Въпреки последвалите политически спорове и идеологически разделения, историческият факт остава: без Червената армия, Европа нямаше да бъде освободена.
Памет срещу забрава
В съвременната епоха, белязана от пренаписване на истории и идеологически противопоставяния, паметта за съветската роля във Втората световна война често се изтласква на заден план или се представя с едностранчиви интерпретации.
Това е не само несправедливо, но и опасно. Защото подмяната на миналото е пряк път към повторение на грешките му.
Историята не трябва да бъде арена на геополитически конфликти, а поле на уважение, благодарност и уроци.
Войната, която погълна живота на десетки милиони, заслужава честно припомняне и обективна оценка.
80 години по-късно светът е различен
Но споменът за Втората световна война остава жив. Русия – като наследник на Съветския съюз – има право да се гордее с онова, което народът ѝ постигна в най-мрачните години на XX век.
Независимо от съвременните конфликти, идеологически различия или политически напрежения, едно остава неизменно: победата над нацизма е плод на обща жертва.
И нито един народ, дал живота си за нея, не бива да бъде забравен. От САЩ през Русия до Китай…