В рамките на няколко дни сигнали за бомби прекъснаха полети в Европа. Самолети сменяха курса си, кацаха извънредно, а военни изтребители ги съпровождаха до летища.
Проверките не откриха взривни устройства, но тревогата сред пътниците и мащабът на реакцията показаха колко сериозно авиационните власти приемат всеки подобен сигнал.
На 5 ноември три полета на Ryanair към София бяха засегнати от бомбени заплахи. Самолетите от Копенхаген и Мадрид кацнаха на летище „Васил Левски“, а полетът от Лондон бе пренасочен към Пловдив.
Български изтребители съпроводиха самолетите във въздушното пространство на страната. След проверките службите не откриха опасни предмети.
Това не беше първият подобен случай през седмицата
На 2 ноември полет на Wizz Air от Лондон към София се отклони към Будапеща след сигнал, получен по време на полета. На 18 октомври самолет на Austrian Airlines от Тел Авив за Виена кацна извънредно в София. На борда му пътуваха 51 пътници и шестима членове на екипажа.
Телефонното обаждане е един от начините, по които се подават заплахи. Сигналите стигат до авиокомпании, летища или държавни служби и често съдържат твърдение за взривно устройство на борда.
Други се изпращат по електронна поща. Властите не разкриват всички подробности за начина на подаване, защото това би затруднило разследванията и би дало идеи на хора, готови да повторят подобна атака.
Самото съобщение не доказва, че в самолета има бомба
То обаче задейства предварително установени процедури. Авиокомпанията уведомява компетентните служби, екипажът получава инструкции, а властите решават дали самолетът да продължи към целта си или да кацне на друго летище.
При определени обстоятелства изтребители го съпровождат до земята. След кацането пътниците и багажът се проверяват, а специалисти оглеждат самолета.
Процедурата отнема време и изисква координация между полиция, пожарни служби, летищни екипи и авиационни власти. При реална опасност тези действия пазят човешки животи.
При фалшива тревога същата операция променя разписанията и оставя стотици хора в неизвестност.
Цената на подобен сигнал се плаща от всички участници в полета
Пътниците пропускат връзки или чакат с часове, екипажите могат да достигнат допустимото работно време, а авиокомпаниите пренареждат самолети и графици.
Въздействието не се измерва само с финансови разходи. За човек, който чува от пилота, че самолетът се отклонява заради бомбена заплаха, остава и тежкото усещане, че съдбата му зависи от анонимен сигнал.
Кой стои зад последните заплахи и дали отделните случаи са свързани, остава предмет на разследване. Към 5 ноември властите не бяха посочили конкретен извършител или организация.
Версиите за координирана кампания и намеса на държави остават непотвърдени.
Тук се крие и най-тревожният аспект
За да предизвика хаос, извършителят не се нуждае от бомба. Достатъчно е едно съобщение, което принуждава системата да реагира така, сякаш опасността е истинска.
Затова авиационните служби не могат да пренебрегнат сигнала, дори когато досегашните проверки не откриват нищо.