България е покрита с тайни. Под всеки хълм, под всяка гора и под всяко изоставено поле може да лежи нещо, което преписва историята.
Но някой не иска тя да бъде препписана без да ни казва каква е причината? И това се вижда с просто око.
Светилища без стопанин
България притежава над 300 регистрирани тракийски светилища. Само малка
шепа от тях са проучени, охранявани или достъпни за обществеността.
Останалите? Изоставени. Обрасли. Разграбени. Иманярите работят открито. Черният пазар на антики от тракийски обекти се оценява на стотици милиони…
А държавата мълчи. Защо?
Когато турски археолози разкопаха Гьобекли Тепе, светът спря дъха си. Структури на 12 000 години. Финансиране от ЮНЕСКО. Туристи от цял свят.
Перперикон е на Балканите. Датира се от поне 7 000 години. Там е открито едно от най-ранните светилища на Дионис в света.
Самият Александър Велики е посетил това място и е получил пророчество за световно господство.
Перперикон получава скромно финансиране, работи с доброволци и почти никога не влиза в международните медии. Случайност или политика?
Белязаната земя
В района на Родопите, Стара Планина и Тракийската низина са регистрирани десетки обекти с мегалитни структури.
Изсечени в скалата олтари, канали за ритуални течности, астрономически ориентации към изгрева на слънцето.
Никое международно издание не ги е публикувало сериозно. Никоя европейска институция не е отпуснала значително финансиране за проучването им.
А местните археолози, работили по тези обекти, съобщават за административни пречки, липса на средства и странно институционално безразличие.
Разкопките, които спират по средата
През 2019 година екип от Пловдивския университет открива непознато светилище край Асеновград с уникални артефакти, датирани от V век преди Христа.
Разкопките започват с ентусиазъм. Финансирането спира след първия сезон.
Обектът е засипан обратно. Артефактите са в склад.
Кой взема решението кои обекти получават пари и кои не? Кои критерии се прилагат?
И защо тези критерии никога не са публично обявени?
Тракийското злато и въпросът, който никой не задава
В България са открити над 80 тракийски съкровища. Сред тях панагюрското, луковитското, рогозенското. Световни шедьоври.
Всяко от тях е намерено случайно. От орач. От строител. От дете, играещо в нивата. Нито едно не е намерено при системни, финансирани държавни разкопки.
Което означава едно: под България лежат още стотици обекти, за които не знаем нищо. И никой не бърза да ги открие.
Чия история се пази?
Когато едно светилище бъде проучено, то получава дата, контекст и значение. То ставa доказателство.
То поставя нашите предци на картата на световната цивилизация. А доказателствата са неудобни за онези, които са написали историята преди нас.
Хората по нашите земи са имали писменост, философия и духовна традиция хилядолетия преди Гърция и Рим.
Признаването на това разклаща устоите на официалния разказ за европейската цивилизация. И точно затова светилищата им стоят в тъмното.
Историята на тази земя принадлежи на хората, живеещи върху нея. Не на тези, решаващи кое да бъде финансирано и кое да изчезне в тишина.