Ако погледнете резултатите
от последните археологически разкопки имате впечатлението, че преди десетки хиляди години нашите предци са тичали само след мамути и бизони търсейки храна.
Живеели в пещери, носели кожи и боядисвали стени. Може би това е всичко, което знаем, но едва ли е точно така?
По-близо до нашето време можем да се възхищаваме на живописните сгради и други останки от предишни цивилизации…
И е трудно да се повярва, че миналите цивилизации са се занимавали само с обработка на камъни и са се биели помежду си.
И само като погледнем сегашното
ни ниво на развитие, неволно у нас възниква интересна мисъл…Сега сме на нивото, когато цялата информация (текстове, аудио, видео) може да се съхранява на електронен носител.
Представете си, ще минат още сто години и книгите със снимки ще изчезнат в забвение.
Цялата информация ще се съхранява централно в банките с данни. Изглежда удобно, почти без разходи. Но наистина ли е така?
Но представете си за минутка, не дай боже, се случи някакъв планетарен катаклизъм.
Складовете и източниците на енергия, които ги хранят, ще бъдат унищожени.
Информацията ще бъде невъзможна за възстановяване. Тогава какво да очакваме от такава ленива цивилизация или казано по просто – прекалено напреднала?
А по това време, както става ясно, човек ще дава много повече за контрол на изкуствения интелект (тенденцията вече е налице), така че хората като носители на знания ще бъдат рядко явление.
Човек ще остане сам с купчина електроника,
без книги, картини, фотографии и като цяло дори без знания. Историята на миналото ще се предава от уста на уста, ще се украсява и по този начин ще се превръща в приказки.
Те от своя страна ще достигнат до следващото поколение хора. Как вероятно е стигнала до последното поколение няма да е толкова ясно.
И тук неволно се питаме: не се ли повтаря историята по отношение на нашата цивилизация?
НП/2023