„Каквото и да си мислим за решението на британския електорат да отхвърли членството в Европейския няма съмнение, че това бе изблик на гнева на хората, които се чувстват изоставени от своите лидери.“, написа приживе британският физик Стивън Хокинг в статия за вестник „Гардиън“.
Тревогите, които стоят зад тези решения,
особено за икономическите последици от глобализацията и ускоряващите се технологични промени са напълно разбираеми.
Автоматизацията на заводите вече съкрати работни места в традиционното производство, а възходът на изкуствения интелект вероятно ще разшири унищожаването на работни места и в средната класа.
Незасегнати ще останат
само най-креативните или началнически позиции, смяташе световноизвестният учен и се оказа прав.
Така ще се ускорят и без това нарастващите икономически неравенства по света.
Интернет и платформите, които се създават, благодарение на мрежата, ще позволят на много малки групи хора да реализират огромни печалби, наемайки малцина работници.
Това е неизбежно,
това е напредък, но е също така и деструктивно в социален план. Бедните от селата се отправят на тълпи към градовете и се установяват в гета.
Когато разберат, че там не могат да открият нирваната от Instagram, започват да я търсят зад граница.
Така се присъединяват към огромния брой икономически мигранти, търсещи по-добър живот.
Тези мигранти създават нови изисквания
за инфраструктурите и икономиките на страните, в които пристигат, подкопават толерантността и подхранват политическия популизъм.
Десетки автори настояват, че да защитим планетата си от предизвикателства като климатичните промени, пренаселеността, изчезването на други видове и епидемичните болести, трябва да работим заедно.
За целта трябва да се премахнат,
а не да се издигат бариери вътре и между държавите. Предвид факта, че ресурсите са все по-концентрирани в ръцете на малцина, сме задължени да се научим, да споделяме доста повече, отколкото го правим в момента.
НП/2023