Учени откриха в съзвездието Центавър необичайна звезда, която прилича на Слънцето по своята яркост и маса. За няколко милиарда години звездата е „изяла“ половината от своите планети.
„Това не означава, че същото може да се случи със Земята. От друга страна, нашето откритие свидетелства, че планетните системи могат да преживеят много бурни и сурови периоди. Това би могло да се случи и в нашата Слънчева система“, заяви Джейкъб Бин от Чикагския университет. Бин и неговите колеги са направили откритието, наблюдавайки звездата HIP68468, намираща се на 300 светлинни години от Земята в посока на съзвездието Центавър.
Русе, Доходно здание - зала "Европа"
16 октомври 2024 от 19:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
За изследването те са използвали инструмента HARPS, който търси планетите по промяната в спектъра на звездите. Изучавайки спектъра на светилото, което по своите размери, яркост и възраст прилича на Слънцето, учените са открили необичайни линии на поглъщане и излъчване. Тези линии свидетелстват за присъствието в недрата на светилото на необичайни за неговата възраст и тип вещества: литий, желязо и други елементи по-тежки от водорода и хелия. Подобно откритие е изненадало напълно учените.
То говори за това, че ние или грешим с оценката на възрастта на звездата, или говори за особените взаимоотношения на HIP68468 с нейното планетно семейство. Около „двойника на Слънцето“ днес се въртят две планети – „Супер Земя“, три пъти по-тежка от нашата планета, и горящ Нептун, чиято маса шест пъти превишава земната. Тези две планети се намират много близко до HIP68468. Орбитата на първата е десет пъти по-близо до него, отколкото е Меркурий до Слънцето. Втората е разположена на съвременната орбита на Венера. Подобни позиции на планетите говорят за това, че те днес се намират не на своите места. Небесната тела са мигрирали в посока HIP68468 след своето образуване.
Джейкъб Бин смята, че причината за големите количества литий в светилото се дължат на факта, че HIP68468 е изяла една или две планети в близкото минало. Горните слоеве на недрата на звездата са били по този начин наситени с литий и другите метали, които са забелязани от спектрометъра HARPS.
„Сякаш наблюдавахме котка, която седи около клетка с птици. Ако от устата й стърчи перушина, можем със сигурност да кажем, че тя е изяла канарчето“, заключава Меган Бедъл, част от изследователския екип.
Бгнес/ РИА „Новости“
