Когато си отиде фигура
от ранга на Вежди Рашидов, светът на изкуството и културата неизбежно притихва. За широката публика той бе монументална личност – световнопризнат скулптор, министър, общественик с остър език и неспокоен дух.
Но за хората, които са имали привилегията да го познават лично, той беше нещо много повече.
Беше човек на живота, истински бохем и приятел, който изпълваше всяко пространство с масивното си присъствие, с неизменната пура, с гръмкия си смях и с безкомпромисната си, често ръбеста искреност.
Вежди Рашидов не просто моделираше форми
той вдъхваше живот на глината и метала. Ръцете му притежаваха рядката дарба да извличат суровата емоция и да я запечатват завинаги в бронза.
Творбите му, разпръснати в музеи, галерии и частни колекции по целия свят, носят неговия автентичен печат. Те са експресивни, мощни, понякога сурови, но винаги дълбоко човешки.
Той разбираше страданието, радостта и страстта, защото самият той гореше в тях.
В обществения живот той никога не е бил „удобен“
Говореше онова, което мисли, без да го опакова в лицемерие или политически коректни фрази. Стъпи в политиката не като типичния бюрократ, а като творец, който искаше да защити културата и гилдията си.
Роля, която често му носеше както победи, така и горчиви разочарования. Но дори и в най-тежките си битки, било то на политическата сцена или в борбата за собственото си здраве, той си оставаше преди всичко артист.
Тези, които го познаваха отблизо, ще запомнят часовете, прекарани в разговори с него, житейската мъдрост, скрита зад понякога грубоватия му изказ, и голямото му, изключително чувствително сърце.
Той беше човек на крайностите
Умееше да се гневи като хала, но и да обича дълбоко и вярно. Със смъртта на Вежди Рашидов се затваря една цяла епоха в съвременната българска култура.
Физическата му липса ще тежи на близките и приятелите му, но големите творци имат една вечна привилегия – те никога не си отиват напълно.
Майстора ще продължи да живее във всяка извивка на своите скулптури, в разказите на хората, които го обичаха, и в следата, която остави в българската история.
Светъл път!