Ако разгледаме обстойно хранителните стоки
по рафтовете в магазините ще открием, че 90% от тях съдържат царевица или соя, обикновено и двете култури заедно в една или друга форма.
Голям напредък за хранителната индустрия е откриването на високофруктозния царевичен сироп, който се добива в лабораторна среда.
Освен мащабното приложение на царевицата в хранително-вкусовата промишленост, тя е най-евтината храна за всички видове животни, но никой не се замисля здравословно ли е това хранене за животните, които в последствие се превръщат и в наша храна.
Според различни изследвания, ако едно преживно животно, каквото е кравата се храни основно със зърнени култури, в стомаха на животното се образува среда, благоприятна за развитието на кисело устойчиви, мутирали „ешерихия коли“.
Бактерии, които са опасни за здравето на човек. Този щам е известен под името „E. coli 0157:h7”.
Винаги е имало хранителни отравяния
В производството на храни се използват все повече и повече технологии. Човек би си помислил, че всичко вече е по-безопасно, но не и по-замърсено.
Но преработвателните предприятия стават все по-големи и по-големи. Това е перфектна среда за разпространяване на лошите патогени надлъж и нашир.
През 1970 г. в САЩ е имало буквално хиляди кланици. Днес те са едва 13 и обработват по-голямата част от говеждото месо, което се продава в САЩ.
В днешния сандвич вече има парчета от смляното месо на хиляди животни. Вероятността едно от тези животни да е носител на опасен патоген нараства неимоверно.
Интересно е колко беззъби са регулаторните агенции навсякаде по света – това е нещото, което индустрията иска.
Хранителната индустрия
винаги е търсела по-голяма ефективност, но всяка крачка в тази насока носи след себе си нови проблеми.
Ако добитъкът се храни с трева вместо с царевица само пет дни, E. coli. в стомасите им ще намалеят с 80%. Но, разбира се, индустрията не би направила такова нещо.
При такива проблеми, никой няма да се запита какво не е наред в системата, за да се търси начин за подобрението и, а просто се прилагат високотехнологични подобрения, които позволяват механизма да продължи по стария начин.
В течение на човешката история, ние сме се борили, за да си набавим необходимото количество храна и калории.
Парадоксът е, че сега сме презадоволени
и проблемът вече не е в липсата на калории, а в техния излишък. Според индустрията затлъстяването е криза на личната отговорност.
Но всъщност, изкуствено създадените „инженерни храни“ натискат бутона на нашата еволюция.
Факт е, че ние сме програмирани да търсим конкретни вкусове. Сол, мазнини, захар, тъй като в природата те са дефицит.
Сега достъп до захар имаме постоянно и то в огромни количества. Годишно консумираме стотици килограми от нея.
Резутатът от съвременното индустриално земеделие е, че всичко расте по-бързо, по-тлъсто, по-голямо и най-важното, по-евтино.
Прехвърлили сме самостоятелното взимане на решения към корпоративните заседателни зали в големите градове, които са на хиляди километри от нас, където някой взима решенията, без да страда от последствията.
Хранителната идустрия постепенно стана толкова шумно, миризливо, нечовешко място, че хората, които работят там не искат да пускат никого на местата където работят, защото тогава ще лъсне грозната истина.
Вече няма отговорност и почтенност
в производството на хранителни стоки. Сложим ли стъклени стени на всички мегазаводи, хранително-вкусовата промишленост ще бъде тотално различна.
Индустриалната храна не е честна храна. Цената не е честна. Производството не е честно. Обработката не е честна. Няма нищо честно в тази храна.
Производството на органични храни е най-бързо развиващият се сегмент от хранително-вкусовата промишленост.
С ръст от 20% на годишна база. Няма да се отървем от капитализма. Поне не навреме, за да спрем глобалното затопляне и да изчистим отровните въздух, храна и вода.
НП/ по материали на Food Inc