Градът на боговете и петте раси

Възможно ли е пирамидите и древните монументи да образуват единна кодова система, която е спасила Земята от апокалипсис? Дали има вечeн континент, останал непокътнат от земните катаклизми. Там ли е Градът на боговете, населяван от атлантите до VII – VIII в. от н. е., за който учени като Ернст Мулдашев говорят?

Твърди се, че Вавилон е бил в единна система, обединяваща Града на боговете, египетските пирамиди и много други, а в древ­ността в Тибет е съществувал град на йогите, наричан също Вавилон.

Ако така нареченият Град на боговете наистина съществува, то какво представлява той? Дали се състои от сгра­ди или е система от монументи от древността, които са били построени за управление на енер­гиите, за които науката все още знае малко и които йогите на­ричат тантрически сили. Съществуват предположения за влиянието им върху фината или „божествената“ енергия. Може би в Града на боговете има други необичайни конст­рукции и е вероятно точно там да се намират легендарните „златни плочки“, на които е записано т. нар. истинско знание. Някои изследователи стигат и по-далеч в разсъжденията и твърдят, че е възможно Градът на боговете да е мястото, откъдето се преминава в паралелните светове? Но кой го е построил и кои са те, боговете?

„Тайната доктрина“ на Елена Блаватская и мислите, изложе­ни в нея, до голяма степен съвпадат с религиозните постулати. Приета във всички религии и особено точно формулирана от Елена Блаватская е кла­сификацията на съществувалите земни цивилизации или, както тя самата пише, на коренните човешки раси:

Първа раса – ангелоподобни хора
Втора раса – призракоподобни хора
Трета раса – лемурийци: ранни (четириръки) и късни (двуръки)
Четвърта раса – атланти
Пета раса – арийци, т. е. ние

Първата раса (ангелоподобните) е създа­дена на Земята чрез уплътняване на духа. Представителите й са били с огромни размери и са имали повече характеристики на вълновата форма на живот, отколкото на физическата. За втората раса (призракоподобните) се казва, че са били още по-плътни благодарение на появилия се материален компонент. И те са били с огромни размери, могли са да минават през сте­ни, били са еднополови и са се размножавали чрез пъпкуване. За третата раса (лемурийците) се смята, че е най-високораз­витата и е използвала технологии, основани на вълновите енер­гийни принципи. Те са имали плътно физическо тяло.

Ранните лемурийци са били четириръки, с две лица, а на тила си имали трето око. Били са с ръст 40—60 метра и еднополови. Късните лемурийци са били с ръст 10-20 метра, с едно лице, двуръки и двуполови. Всички основни постижения на земните технологии тръгват от тях. Те оставяли знанията си на т.нар. злат­ни плочки, които според някои изследователи са скрити до ден днешен в тайнйци. Лемурийската ци­вилизация просъществувала милиони години и най-вероятно е изчезнала преди два-три милиона години.

За четвъртата раса (атлантите) също може да се каже, че е високоразвита, но в по-малка степен в сравнение с лемурийците. Атлантите са описвани с ръст 5-6 метра, външно приличали на съвре­менните хора, макар че имали ред отличаващи ги признаци. Огромна част от атлантите загинали по време на Всемирния потоп преди 850 000 години, но някои доживели до преди 12 000 години.

За петата раса се твърди, че се е появила в недрата на ат­лантическата цивилизация преди около милион години. Арийци се наричат всички земни жители.

Когато описва в „Тайната доктрина“ причините за гибелта на лемурийците и атлантите (третата и четвъртата раса), Елена Блаватская отбелязва пагубната роля на при­писването на божествени качества на хората: „Тогава третата и четвъртата се възгордели. Ние сме царе, ние сме богове… Те построили храмове за човешкото тяло. Мъже и жени започнали да боготворят те. Тогава третото око престанало да действа.“

„Веднага щом менталното око на човека се отворило за познание, третата раса почувствала своето единство с вечносъщното, но също и с вечно-непостижимото и невидимо Всичко, Единното всемирно Божест­во. …от божествени родители те се раждали със способността за ясновидство, обхващащо всички скрити неща и без препятствие нито от разстоянията, нито от мате­рията… тяхното зрение било неограничено и те научавали нещата мигновено. С други думи, те били лемуро-атлантите. Първите, които са имали династия на духовни царе.“

В пещера, пазена от първобитните догони, има рисунка на траекториите на Сириус А и Сириус Б, които учудващо точ­но съвпадат с изчисленията на съвременните астрономи. В нея има и описания на „малка звезда с най-тежкото вещество във Вселената, която обикаля Сириус за период около 50 години. Днешните учени откриват, че наистина около Сириус А се върти бяло джудже с маса около 1,5 милиона тона на кубиче- ски дюйм (25,4 кубически милиметра) и с пълна оби­колка за 50,1 години. При загадъчните догони се извежда линията с дължина 6666 километра, вървяща от Бермудския триъгълник паралелно с линята Кулата на дявола- Стоунхендж. Когато се прокара разстоянието 6666 киломе­тра от планината Кайлас по линията, минаваща през египетските пирамиди се попада в същия район на пустинята Сахара на платото със странното наименование Тибести.

При анализ на световната система от пирамиди и монумен­ти в рамките на една четвърт от земното кълбо Ернст Мулдашев открива числото на апо­калипсиса „6666″. То присъства девет пъти в разстоянията между пирамидите или монументите от древността:

Кайлас-Северният полюс — 6666 км
Египетските пирамиди-Северният полюс – 6666 км
Кайлас-Стоунхендж – 6666 км
Стоунхендж-Кулата на дявола – 6666 км
Стоунхендж-Бермудският триъгълник – 6666 км
Бермудският триъгълник-остров Пасха – 6666 км
Бермудският триъгълник-Гао (Сахара) – 6666 км
Остров Пасха-Тазумал – 6666 км
Мексиканските пирамиди-Тазумал – 6666 км

НП/ по материали на Ернс Мулдашев и Елена Блаватская